След книгите на френския военен кореспондент и художник Дик де Лонли „Спомени от войната и пътуването на Дик де Лонли като доброволец в 26-ти казашки полк“ и „Руската армия в действие…“ във фонда на Регионалния исторически музей постъпиха пет фототипни издания – спомени и изследвания на непосредствени участници в освобождението на Ловеч. Екипът на музея благодари на госпожа Яна Среброва от книжарница „Руска книга“ в Бургас, със съдействието на която са доставени от Санкт Петербург и закупени.
Първото фототипно издание в три тома от пет части е на генерал-майор Пьотър Паренсов „От миналото. Спомени на офицера на Генералния щаб П. Паренсов“, издадени са в Санкт Петербург в периода 1901-1908 г. Откъс от „Пътни бележки. След тридесет години“ и биографията на Пьотър Паренсов са публикувани на музейния сайт в материала, посветен на 142-годишнина от освобождението на Ловеч от османско владичество.
Второто фототипно издание в две части е изследването на генерал-лейтенант Алексей Куропаткин „Действията на отряда на генерал Скобелев в Руско-турската война 1877-1878 година. Ловеч и Плевен“, издадено през 1885 г. в Санкт Петербург.
Алексей Николаевич Куропаткин е роден на 17 март 1848 г. в Шешурино – Псковска губерния в семейството на потомствения дворянин и военен топограф Николай Куропаткин. Посвещава се на военното поприще. Завършва 1-и кадетски корпус и 1-во Павловско военно училище (1864, 1866). Произведен е в първо офицерско звание подпоручик с назначение в 1-и Туркестански стрелкови батальон. Бойното му кръщение е в Бухарския поход (1867-1868).
Завършва Николаевската академия (1874). Участва в кампаниите на френската армия в Алжир и е първият руски офицер, награден с френския орден „Почетен легион“ (1875). Служи като старши адютант в Тукестанския военен окръг. Участва във военно-дипломатическа мисия в Кашгар и военната кампания в Кокандското ханство (1875-1876). За превземането на Учкурган е награден с орден „Свети Георги“ IV степен (1876).
Участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. Назначен е за оберофицер за поръчения при главнокомандващия Николай Николаевич. От август 1877 г. е началник-щаб на отряда на генерал-майор Михаил Скобелев. На тази длъжност показва военен талант и бойни качества. Автор на съображенията и плана за действие при атаката на Ловеч на 22 август 1877 г. В хода на битката за Ловеч показва храброст и себеотрицание. Участва в третия щурм на Плевен. Повишен е във военно звание подполковник и е назначен за началник-щаб на 16-та пехотна дивизия от септември 1877 г. При зимното преминаване на Стара планина е ранен и върнат в Русия.
Участва в Ахалтекинската експедиция като началник на Туркестанския отряд (1879-1881). Проявява се при щурма на Гьок тепе и е награден с орден „Свети Георги“ III степен (1881). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1882 г.
Служи в Генералния щаб (1883-1890). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант с назначение за началник на Закаспийската област от 1890 г. Награден е с орден „Свети Александър Невски“ (1896).
Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 6 декември 1900 г. и генерал-адютант от 14 април 1902 г. Военен министър на Русия (1898-1904). Подписва българо-руската военна конвенция от 1902 г.
В Руско-японската война от 1904-1905 г. е командир на 1-ва Манджурска армия (1904), главнокомандващ на Руската армия (1904-1905) и отново командир на 1-ва Манджурска армия (1905-1906). Член е на Държавния съвет от 1906 г.
По време на Първата световна война е командир на Гренадирския корпус (1915), 5-та армия и Северния фронт (1916). Туркестански генерал-губернатор (1916-1917).
Живее в своето имение Шешурино от май 1917 г. и след Октомврийската революция отказва да емигрира. Член е на Александровския комитет на ранените войници от 5 юни 1917 г.
Автор на 15 военноисторически труда, за които е избран за почетен член на Академията на Генералния щаб, на Артилерийската, Инженерната, Военно-юридическата и Военно-медицинската академии. Сред тях са: „Ловеч, Плевен и Шейново. Из историята на Руско-турската война 1877-1878 г.“ и „Действията на отрядите на генерал Скобелев в Руско-турската война 1877-1878 г.“. Като непосредствен участник и военен историк подробно описва борбата за Ловеч през юли и август 1877 г. Неговият личен фонд от 800 000 листа се съхранява в Руския държавен военно-исторически архив.
На 16 септември 1902 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч за заслуги при второто освобождение на Ловеч от османско иго. Улица в Ловеч е наименувана „Генерал Алексей Куропаткин“. Провъзгласен е за Почетен гражданин на Плевен през 1902 г. Умира на 16 януари 1925 г. в родното си село Шешурино.
