Къкринското ханче

5544 Село Къкрина, Община Ловеч, тел. +359 6928 23 10

Работно време:
зимен сезон 9,00 – 12,00 ч. 13,00 – 17,00 ч.
летен сезон 
8,30 – 12,00 ч. 13,30 – 17,30 ч.

Без почивен ден.

Входни билети: възрастни – 3,00 лв., учащи и пенсионери – 2,00 лв., семеен пакет – 6,00 лв.


kukrinsko_hancheКъкринското ханче е обявено с Протокол на НСОПК за паметник на културата с категория „Национално значение” през 1978 г. Включено е в 100-те национални туристически обекта на БТС под № 30. Наградено е с Грамота за принос в развитието на националното движение „Опознай България – 100-те национални туристически обекта” за 2013 г.

Къкринското ханче се наема за нуждите на Вътрешната революционна организация седем месеца преди залавянето на Васил Левски. След неговия арест се изоставя и забравя.

Д-р Параскев Стоянов заедно с Никола Цвятков – спътник на Васил Левски от Ловеч до Къкрина, посещават село Къкрина и мястото на залавянето пред 1901 г.  Д-р Стоянов прави архитектурна скица на основите на ханчето. На 26 декември същата година поставят първата паметна плоча, която посетителите могат да видят и днес. По-късно гражданският комитет „Васил Левски” в Ловеч подема идеята за възстановяването на ханчето. Това е сторено. Уредена е музейна експозиция, тържествено открита на 10 май 1931 г. Присъстват гости от София, Плевен, Ловеч и околните  села. Събитието е отразено от националната кинохраника. Къкринското ханче има честта да бъде първият музей в страната, посветен на делото на Апостола.

През 40-те години на ХХ век се обявява за „предателско място” и  отново е забравено. Обявено е за държавна собственост през 1954 г. и е филиал на открития в Ловеч Музей „В. Левски” през 1956 г.  Има статут на недвижима културна ценност с категория „Национално значение” от 1978 г. Реконструирано и с обогатен вътрешен интериор.  Промяната  е направена през 80-те години на ХХ век по скицата на д-р Параскев Стоянов.

Пътят на Васил Левски от Ловеч до Къкрина е маркиран през 1968 г. Всяка година на 19 февруари се провежда походът  „По пътя на Левски”.

Днес единственият „свидетел” на историческите събития в двора на ханчето е вековният бряст. Повален е от буря през 1997 г. Укрепен е чрез консервационно-реставрационна дейност и напомня за Апостола на българската свобода.


Галерия


Карта

ПАЗИ МОСТ – ПО СТЪПКИТЕ НА БЕЗСМЪРТИЕТО

След Арабаконашкия обир на турската пощенска кола, превозваща държавната хазна от Орхание (дн. Ботевград) за София, на 22 септември 1872 г. и последвалите арести и разкрития Васил Левски нарежда всички поверителни комитетски книжа да се предават на най-доверения му съратник в Ловеч – Никола Сирков.  На 25 декември 1872 г. той пристига в неговата къща, където остава да пренощува.

Къщата на Никола Сирков (поборник), където е било най-главното скривалище на Васил Левски. Къщата беше в „Дръстене“. Сега е срутена. Там има паметна плоча, която напомня този факт. Копие. Оригинал в НБКМ, С II 3597.

Никола Сирков подготвя последното пътуване на Левски – от Ловеч през село Къкрина за Букурещ. Той уговаря братовчед си Никола Цвятков – Бакърджията да придружи Левски до Търново и изпраща другия си братовчед – съдържателя на Къкринското ханче Христо Цонев Латинеца, да го отвори, за да посрещне двамата пътници. Вечерта преди тръгването си за Къкрина Апостолът и Никола Сирков зашиват в самара на коня, с който ще се извърши пътуването, наличните документи и вещи, между които и личното джобно тефтерче на Левски. На 26 декември Васил Левски се прехвърля в къщата на Величка Хашнова, откъдето следобед тръгва пеша по официалния път през хълма Стратеш за Севлиево под фалшива самоличност, дегизиран и с авангард от съгледвачи, които следят за евентуални опасности.

Пътят край Ловеч, по който Васил Левски е излязъл от града, за да се срещне с Никола Цвятков в местността Кръстопът. Копие. Оригинал в НБКМ, C  I  5515.

Николчо Цвятков поема по страничния т.нар. Челински път, като язди кончето на своя пастрок Иван Крачула.

Пътят под Пчелинската стена, по който Никола Цвятков излиза от града, за да се срещне с Васил Левски в местността Кръстопът. Копие. Оригинал в НБКМ, С I 5514.

При местността Кръстопът двамата се срещат и продължават към село Къкрина.

Местността Кръстопът край Ловеч, където са се събрали Васил Левски и Никола Цвятков на път от Ловеч за Къкрина. Копие. Оригинал в НБКМ, С I 5516.

От  спомените на Никола Цвятков, записани от д-р Параскев Стоянов през 1901 г., се установява, че едно от най–важните събития в последните дни на Васил Левски, довели до залавянето му, е  случилото се в местността Пази мост, намираща се на около 6 км от Ловеч. На този участък от пътя Апостола и спътникът му са срещнати от  турски конен патрул. Ето така звучи разказът на Никола Цвятков за тази съдбовна среща: „… Като стигнали до местността Пазимос[т]а, видели турски жандари на кон на 200-300 крачки от тях. Той съобщил това на Левски (облечен в турски дрехи от ален шаек) и Левски се отбил от пътя на страна къде чешмата. Един жандар попитал Николча къде отива. Той му отговорил, че за Търново, попитал го и за другия човек (Левски) накъде отива. Николчо отговорил, че не знае. Заптиетата попитали и Левски: Кой си ти? Левски отговорил,  че отивал на лозето си да види колко товара боклук да стовари на лозето. Левски казал: Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? От Ловеч съм. Стражарят си отиде към Ловеч. Левски вървял по пътеката из лозята и настигнал Николча на шосето до гьола. Левски се качил на коня на Николча, Левски имал у себе си само един револвер с шест патрона.“

Мястото преди Пази мост. Копие. Оригинал в НБКМ, C I 5512.
Пътят при местността Гьола заедно с баира, който е западно от него. Копие. Оригинал в НБКМ, С II 3574.
 
Пази мост. Копие. Оригинал в НБКМ, С I 5513. 
Пази мост, гледан от Ловеч към село Къкрина. Копие. Оригинал в НБКМ, С I 5540.

Васил Левски и Николчо Цвятков отсядат и пренощуват в Къкринското ханче. Тази  среща е докладвана в околийското управление в Ловеч, на което още през септември е разпоредено да формира допълнителни команди от жандармерия и запасни войници за издирване на „разбойниците“ (комитетските дейци). Рано на следващата сутрин, 27 декември 1872 г., турските заптиета обграждат ханчето. При опита за бягство Васил Левски е ранен и заловен.  

Възстановеното Къкринско ханче. Северната врата, от която Левски стреля, за да заблуди заптиетата и след това побягва и излиза от южната врата „В“. Копие. Оригинал в НБКМ, С I 5427.
Историческият бряст,  до който е била оградата от плета, където Левски е ранен и заловен. Тогава този бряст е бил фиданка. Копие. Оригинал в НБКМ, С II 3565.
Възстановеното Къкринско ханче. „А“ – подпорната греда от навеса, за която е бил вързан Левски след залавянето му. Копие. Оригинал в НБКМ, С II 3568-1.

Comments are closed.