5544 Село Къкрина, Община Ловеч, тел. +359 6928 23 10
Работно време:
зимен сезон 9,00 – 12,00 ч. 13,00 – 17,00 ч.
летен сезон 8,30 – 12,00 ч. 13,30 – 17,30 ч.
Без почивен ден.
Входни билети: възрастни – 3,00 лв., учащи и пенсионери – 2,00 лв., семеен пакет – 6,00 лв.
Къкринското ханче е обявено с Протокол на НСОПК за паметник на културата с категория „Национално значение” през 1978 г. Включено е в 100-те национални туристически обекта на БТС под № 30. Наградено е с Грамота за принос в развитието на националното движение „Опознай България – 100-те национални туристически обекта” за 2013 г.
Къкринското ханче се наема за нуждите на Вътрешната революционна организация седем месеца преди залавянето на Васил Левски. След неговия арест се изоставя и забравя.
Д-р Параскев Стоянов заедно със спътникът на Васил Левски от Ловеч до Къкрина посещават село Къкрина и мястото на залавянето пред 1901 г. Д-р П. Стоянов прави архитектурна скица на основите на ханчето. На 26 декември същата година поставят първата паметна плоча, която посетителите могат да видят и днес. По-късно гражданският комитет „Васил Левски” в Ловеч подема идеята за възстановяването на ханчето. Това е сторено. Уредена е музейна експозиция, тържествено открита на 10 май 1931 г. Присъстват гости от София, Плевен, Ловеч и околните села. Събитието е отразено от националната кинохраника. Къкринското ханче има честта да бъде първият музей в страната, посветен на делото на Апостола.
През 40-те години на ХХ век се обявява за „предателско място” и отново е забравено. Обявено е за държавна собственост през 1954 г. и е филиал на открития в Музей „В. Левски” – Ловеч през 1956 г. Има статут на недвижима културна ценност с категория „Национално значение” от 1978 г. Реконструирано и обогатен вътрешният интериор. Промяната е направена през 80-те години на ХХ век по скицата на д-р П. Стоянов.
Пътят на Васил Левски от Ловеч до Къкрина е маркиран през 1968 г. Всяка година на 19 февруари се провежда похода „По пътя на Левски”.
Днес единственият „свидетел” на историческите събития в двора на ханчето е вековният бряст. Повален е от буря през 1997 г. Укрепен е чрез консервационно-реставрационна дейност и напомня за Апостола на българската свобода.
Галерия
-
- Къкринското ханче
Карта
ПАЗИ МОСТ – ПО СТЪПКИТЕ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
След Арабаконашкия обир на турската пощенска кола, превозваща държавната хазна от Орхание (дн. Ботевград) за София, на 22 септември 1872 г. и последвалите арести и разкрития Васил Левски нарежда всички поверителни комитетски книжа да се предават на най-доверения му съратник в Ловеч – Никола Сирков. На 25 декември 1872 г. той пристига в неговата къща, където остава да пренощува.
Никола Сирков подготвя последното пътуване на Левски – от Ловеч през село Къкрина за Букурещ. Той уговаря братовчед си Никола Цвятков – Бакърджията да придружи Левски до Търново и изпраща другия си братовчед – съдържателя на Къкринското ханче Христо Цонев Латинеца, да го отвори, за да посрещне двамата пътници. Вечерта преди тръгването си за Къкрина Апостолът и Никола Сирков зашиват в самара на коня, с който ще се извърши пътуването, наличните документи и вещи, между които и личното джобно тефтерче на Левски. На 26 декември Васил Левски се прехвърля в къщата на Величка Хашнова, откъдето следобед тръгва пеша по официалния път през хълма Стратеш за Севлиево под фалшива самоличност, дегизиран и с авангард от съгледвачи, които следят за евентуални опасности.
Николчо Цвятков поема по страничния т.нар. Челински път, като язди кончето на своя пастрок Иван Крачула.
При местността Кръстопът двамата се срещат и продължават към село Къкрина.
От спомените на Никола Цвятков, записани от д-р Параскев Стоянов през 1901 г., се установява, че едно от най–важните събития в последните дни на Васил Левски, довели до залавянето му, е случилото се в местността Пази мост, намираща се на около 6 км от Ловеч. На този участък от пътя Апостола и спътникът му са срещнати от турски конен патрул. Ето така звучи разказът на Никола Цвятков за тази съдбовна среща: „… Като стигнали до местността Пазимос[т]а, видели турски жандари на кон на 200-300 крачки от тях. Той съобщил това на Левски (облечен в турски дрехи от ален шаек) и Левски се отбил от пътя на страна къде чешмата. Един жандар попитал Николча къде отива. Той му отговорил, че за Търново, попитал го и за другия човек (Левски) накъде отива. Николчо отговорил, че не знае. Заптиетата попитали и Левски: Кой си ти? Левски отговорил, че отивал на лозето си да види колко товара боклук да стовари на лозето. Левски казал: Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? От Ловеч съм. Стражарят си отиде към Ловеч. Левски вървял по пътеката из лозята и настигнал Николча на шосето до гьола. Левски се качил на коня на Николча, Левски имал у себе си само един револвер с шест патрона.“
Васил Левски и Николчо Цвятков отсядат и пренощуват в Къкринското ханче. Тази среща е докладвана в околийското управление в Ловеч, на което още през септември е разпоредено да формира допълнителни команди от жандармерия и запасни войници за издирване на „разбойниците“ (комитетските дейци). Рано на следващата сутрин, 27 декември 1872 г., турските заптиета обграждат ханчето. При опита за бягство Васил Левски е ранен и заловен.
