История

 

Идеята за създаване на музей в Ловеч възниква непосредствено след Освобождението от  османско иго. Взема се решение по инициатива на проф. д-р Стефан Ватев за основаване на музей към ловешкото читалище „Наука”. Годината е 1895 г.

Музеят е уреден  на втория етаж от читалищната сграда. Започва  събирателската дейност. Отправена е покана към видни ловчанлии да оказват „съдействие при събиране на сбирки и въобще всички каквото е необходимо да бъде един музей пълен”.

В резултат от положените усилия към 1899 г. музеят притежава 1254 експонатата: монети, български носии, документи и каменни предмети, постъпили главно от дарения.

Съществен принос за изучаването на историческото минало на Ловеч има проф. д-р Параскев Стоянов. По негова инициатива  са анкетирани съратниците на Васил Левски през 1901 г. В резултат написва и издава книгата „Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков”.

Музея при Ловешкото читалище „Наука” е наименуван на унгарският учен Феликс Каниц през 1902 г.

В началния период музеят не разполага с щатен персонал, а и финансовите възможности на читалището са ограничени. Всяка година се избира комитет за ръководство на музея. Оглавяван е от член на настоятелството.

В трудните години на войните за национално обединение работата е силно затруднена. Стига се до затварянето на музея по време на Балканската и Междусъюзническата войни (1912-1913).

След Първата световна война дейността е възродена с  активната дейност на учителите по история Гено Василев и Михаил Хаджинеделчев. Именно те  започват първите археологически разкопки на Ловешката крепост през 1921 г.

През 20-те години на ХХ в. музеят има експозиция в две стаи на читалището, а за фондохранилище служи едно малко и крайно недостатъчно помещение. Усилията на музейните работници са насочени основно към събирателската дейност.  Разчита се и на „будната и жива съвест на ловчалии за дарения”.  Достига се до обособяване отдели през 1925 г. Те са  Предисторически, Класически, Монетен, Средновековен, Въстанически, Военен, Етнографски, Иконографски и Художествен.

За популяризирането на музея като културна институция в сградата на читалището са организирани изложби и сказки, а Гено Иванов урежда и кинозабава през 1925 г.  Със събраните средства са  посрещнати някои стопански нужди.

Развитието на музея и музейното дело през първите десетилетия е основано изключително на общественото начало и възрожденския труд на влюбените в родната история хора. Основано е  историко-археологическото дружество „Васил Левски” при Ловешкото смесено педагогическо училище през 1925 г.  Пет години по-късно наброява около 500 члена. Правят се разкопки на Деветашката пещера и манастира Ястреб. Находките обогатяват музейните фондове.  Създено е и археологическо дружество „Феликс Каниц” през 1934 г.

Музеят получава големи дарения от Гено Иванов, проф. д-р Параскев Стоянов, Атанас Антипов и Михаил Хаджинеделчев в периода 1934-1944 г. Отделите вече са Исторически, Нумизматичен, Художествен, Ръкописи и старопечатни книги и Етнографски.

По време на Втората световна война поради опасност от въздушни бомбардировки музеят е частично евакуиран в началото на 1944 г. Използва се почивната станция на Българска популярна банка в село Сливек, а така също и помещения в селата Микре и Българене.

Новите политически условия, създадени след 9 септември 1944 г., водят със себе си промени в музейната работа. Започват да се събират материали за съпротивителното движение и партийни функционери.  След  Указ №1 на Министерския съвет част от събраните документи и вещи се изпращат в  Музея на съпротивителното движение – София. С останалата част се поставя началото на нов отдел „Съпротивително движение”.  Към музея се създава библиотека от 512 тома през 1946 г.

С цел правилното развитие на музея се налага създаването на щатната длъжност – уредник. За такъв е назначен Тинко Петров. За кратко време успява да събере евакуираните музейни ценности от селата Българене, Сливек и Микре. Изгражда мрежа от информатори в цялата Ловешка околия. Благодарение на събирателската работа на 1 май 1950 г. се подрежда музейна експозиция в читалището с материали от отделите „Археология” и „Етнография”.

Читалищният музей е обявен за държавен  през 1952 г. Предаден е на Околийския народен съвет . Нормативната база е определена с ПМС № 1608 от 30.12.1951 г. и № 165 от 05.08.1958 г. Създават се условия и предпоставка за изграждането на нова структура на музеите. Определя се реда по опазване, регистриране, консервация и реставрация на паметниците на културата.

В този период е създаден  първият музеен съвет. Поставена е основната  задача – изготвяне на план за експозиция на музей „Васил Левски”.

Открит е в къщата на Иван Крачула в махала „Дръстене”  на 19 февруари 1954 г. С табла, снимки и документи се проследява делото на великия българин.  Две години по-късно е отворен за посетители и филиал  „Къкринско ханче”.

С решение № 37 от 7 март 1958 г. Околийският народен съвет обединява в една структурна единица Околийския народен музей и музей „Васил Левски”. На следващата година  получава статут на  Окръжен музей. Музей „Васил Левски” се премества в нова сграда през 1967 г. Открита е нова експозиция. Преработвана и обновявана е през 1982 и през 2008 г. Основните акценти са Васил Левски, Вътрешната революционна организация, Априлското въстание и освобождението на Ловеч през Руско-турската война (1877-1878).

Отдел „Етнография” разполага с тематична експозиция от 1973 г. Включва „Ловешката градска къща през втората половина на ХІХ в.“ и „Дом на среднозаможен интелигент от 30-те-40-те години на ХХ в.” от 1983 г.

Окръжният исторически музей открива природо-научната експозиция на новосформирания отдел „Природа”  в село  Черни Осъм на 30 април 1976 г.

Към музея работи ателие за реставрация и консервация от 1985 г. Създадена е и фотолаборатория.

В този период музеят има осем отдела: Археология, Възраждане и национално-освободителни борби, Етнография, История на капитализма и работническото революционно движение, Социалистическо строителство, Природа, Художествен и Културно-масов.

В резултат от събирателската работа на няколко поколения музейни работници днес във фондохранилищата на Регионален исторически музей – Ловеч се съхраняват над 70 000 движими културни ценности. Хронологично и тематично те са разпределени в историческите отдели: Археология, История на България ХV-ХІХ век, Етнография, Нова и най-нова история.

Отдел Природа  в  с. Черни Осъм е обособен в самостоятелен музей, а отдел Художествен  в Художествена галерия – Ловеч от 1992 г.

Днес в структурата на Регионалния исторически музей има седем отдела: Административно-финансов, Консервация и реставрация, Работа с публики, Археология, История на България ХV-ХІХ век, Етнография, Нова и най-нова история.