Проведените през 1980 г. XXII летни олимпийски игри в Москва си остават, може би, най-забележителното постижение на българския спорт.
Нашите спортисти печелят 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала, включително три отличия в отборните спортове, което в наши дни изглежда направо невероятно.
Това са първите олимпийски игри, провеждани в страна извън западния лагер, според тогавашната политическа доктрина, и масово бойкотирани от западния свят.
По традиция игрите се предшестват от пренасянето на олимпийския огън от Олимп до страната домакин. Щафетното пренасяне символизира връзката между старото светилище в Олимп и града – организатор, т.е. духовната връзка между древните и съвременните игри.
Четири пъти досега България е имала щастието да посреща олимпийския огън на територията си. Първият път е още през 1936 г., когато от Гърция той преминава през Кулата, Дупница, София и Сливница.
За игрите в Мюнхен през 1972 г. маршрутът преминава през Бургас, Варна и Русе, откъдето е предаден на румънците. Следва Москва – 1980, а за олимпиадата в Атина през 2004 г. пламва символично в София.
Нека се пренесем 45 години назад.
Олимпийският огън през 1980 г. минава през територията на България в разстояние от 924 км, като Българският олимпийски комитет решава трасето у нас да преминава през знакови места, символизиращи дружбата между България и бившия вече СССР. В това трасе влиза и тогавашният Ловешки окръг.

Ще бъде интересно и любопитно да разберем неговото протичане и отразяване в местната преса (вестник „Заря на комунизма“), както и в документите, снимките и ДКЦ (движими културни ценности), съхранявани във фондовете на РИМ – Ловеч.




Това е едно знаменателно събитие, в което участват различни представители от обществото. Нашите съграждани са били страшно много заинтригувани, защото за първи път Олимпийският огън ще мине през улиците на Ловеч. Затова ще се опитам да предам тържествената атмосфера, която е съпътствала това уникално по своя характер събитие.
Датата е 29 юни 1980 г., часът – 17:00. Олимпийският огън е посрещнат тържествено на границата с Габровски окръг. Тук са дошли представители на ловешката общественост, които от месеци се готвят за този празник. Носителят на огъня, изтъкнатият в миналото габровски футболист Никола Яков, приближава до първия факлоносец на Ловешки окръг – майсторът на спорта Николай Христов, съпроводен от спортисти на дружество „Осъм“, и му предава огъня.

Следват тържествени речи от страна на председателя на Организационния комитет на Габровски окръг Минко Тодоров. На словото отговаря Христо Хараланов, заместник-председател на Окръжния народен съвет – Ловеч и председател на Организационния комитет.
По маршрута за град Ловеч се включват и колоездачи от Троян.
В парка „Стратеш“ колоната се отправя към мемориала, свързан с българо-руската дружба, където се намират паметници на руските воини, загинали при освобождението на Ловеч през 1877 г. Тук са поднесени венци и цветя. На това място факлоносецът предава факела на поста, който стои на специално изготвения постамент. От паметника новите факлоносци, двама от които са облечени в униформи, наподобяващи облеклото на космонавт, продължават към родната къща на Георги Иванов – първия български космонавт, където са посрещнати от неговите родители.

От родната къща на Г. Иванов факлоносците продължават и спират до паметника на Васил Левски.


На това знаково място се провежда и официалният ритуал по посрещането на олимпийския огън „Москва 1980“. Присъства представителният танцов състав от училище „Никола Илиев“ (сега ОУ „Професор Димитър Димов“), гимнастическа група от средно спортно училище „Асен Драганов“ (сега не съществува), две групи от по 100 деца от ловешките училища, облечени в стилизирани костюми на алени макове и на люляци, и градският духов оркестър.

Сред официалните лица присъстват представители на БОК, БСФС, първият секретар на ОК на БКП Петър Балевски, председателят на Окръжния народен съвет Георги Шарков, членове на изпълкома на окръжния и общинския народен съвет, обществени личности. Присъстват и членове от съветската делегация по пренасянето на олимпийския огън, начело с Михаил Михаричев, гости от побратимения на Ловеч град Рязан.
След кратка реч, произнесена от председателя на Общинския народен съвет Петко Великов, и кратко слово от страна на Борис Лагутин – член на съветската организация, се изпълнява тържествената програма от спортисти, самодейци и възпитаници на ловешките детски градини.
Факлоносецът се изкачва по специално направен постамент, където запалва олимпийския огън и продължава своя път през площад „Тодор Кирков“. Поднасят се венци на признателност пред паметника на участника в Априлското въстание и обесен по-късно от турците на това място Тодор Стоянов Кирков (Войводата).
Щафетата с олимпийския огън, носен от лекоатлети, преминава през Покрития мост и по улица „Георги Димитров“ (сега булевард „България“) и се спира пред паметника на Христо Кърпачев (поет и деец на БРП (к), участник в партизанското движение по време на Втората световна война, командир на бойна дружина „Чавдар“. На 23 май 1943 г. загива в местността „Сливешки ливади“ край гр. Ловеч, след престрелка с полицейско подразделение. Сега на това място се издига катедралният храм „Св. св. Кирил и Методий“). На това място в ритуала са включени ученици от ловешките училища, които са построени. Лекоатлетите, носещи огъня, преминават през шпалир от спортисти, облечени в бели спортни екипи. Те тръгват след факлоносеца на път за Плевен. След преминаването на два километра огънят се поема отново от група колоездачи от колоездачно дружество „Хемус“.
Така олимпийският огън стига до границата на Ловешкия и Плевенския окръг – а точното място е известният на ловчанлии Тенекиения хан.
Тук към посрещачите от Плевенския окръг се обръща Христо Хараланов. С кратка реч му отговаря заместник-председателят на Окръжния народен съвет – Плевен – Георги Еремиев.
Часът е 20:10!
Настъпва моментът, в който огънят преминава от ръцете на ловешкия представител Стефан Петров, възпитаник на гимназията с преподаване на немски език „Ернст Телман“ (сега Профилирана езикова гимназия – Ловеч), който тържествено го предава на изтъкнатия в миналото колоездач – майстор на спорта Спас Златков.

Ето така преминава това знаменателно спортно шествие. За няколко часа. А каква огромна подготовка е извършена! За да се постигне целта – а именно пренасянето на огъня да се превърне в събитие от национално значение – се подготвя специален сценариен план. Самият факт, че участие вземат не само важни личности, свързани със спортния и политическия живот на Ловешкия окръг, но и са ангажирани, както споменах по-горе, цялото ловешко гражданство, военнослужещи, деца от детските градини, ученици (пионери и комсомолци), певците от градския хор, актьори, военният духов оркестър, градският духов оркестър, хорът на запасните офицери, танцовият състав на ПДК (Профсъюзният дом на културата – Ловеч) и т.н.
За обезпечаването на безпроблемното преминаване на олимпийския огън са впрегнати и органите на Дирекция „Народна просвета“, Дирекция „Народно здраве“, МВР, „Мототехника и автосервиз“ и СБА (Съюз на българските автомобилисти).
И цялата тази огромна организация е съгласувана с Българския олимпийски комитет.
От описанието, което дадох по-горе, искам да се покаже какво огромно значение се е отделяло от страна на държавата на събитието: пренасянето на олимпийския огън през територията на НРБ.
Олимпийските игри са ценни не само поради спорта, но и заради тяхната роля в насърчаването на мира и разбирателството между народите. Трите основни олимпийски ценности – съвършенство, уважение и приятелство – са насочени към изграждането на по-добър свят чрез спорта, културата и образованието.
Спортът изгражда характер, уважение към другите, дисциплина и сила. Той прави младите хора по-здрави, по-силни и по-уверени. Спортът е едно от най-силните оръжия срещу предизвикателствата и опасностите, които дебнат младите днес.
А точно от такива идеи имаме нужда сега!
И може би най-силно в този момент звучат думите на „бащата“ на съвременните олимпийски игри Пиер дьо Кубертен:
„О, спорт, ти си мир!“
Автор на статията е Ганчо Ганев – уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ – Ловеч.
