Д-р Параскев Иванов Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в град Гюргево (Румъния) в семейството на българския търговец Иванчо Стоянов и Габриела фон Валтер. Ученическите му години преминават в престижния лицей „Свети Сава“ в Букурещ. През 1890 г. записва медицина в Париж, но в последствие следва в Женева, Букурещ и се дипломира (1895 г.) в гр. Вюрцбург (Германия). Започва работа през 1895 г. като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. През 1897-1899 г. специализира хирургия във Франция и Германия. В началото на XX в. се завръща в Ловеч и е назначен за старши лекар на Ловешката държавна първостепенна болница. След две години се премества в хирургическото отделение на Плевенската болница, като след това е управител и началник на хирургичното отделение на болницата във Варна (1905-1910 г.). През Балканската и Първата световна война (1912-1918 г.) е началник на военна болница. След откриването на медицинския факултет към Софийския университет (1918 г.) той е един от първите професори и преподаватели в него.
Работи във всички области на хирургията. Има принос в развитието на урологията, физиотерапията, морелечението u калолечението. Автор е на над 30 научни публикации: „Напредъкът на съвременната медицина“ (1900 г.), „Калолечението в България и Балчишката Тузла“ (1911 г.), „Живеницата (скрофулозна туберкулоза) и нейното лечение“ (1921 г.), „Морелечение“ (1926 г.), „Хирургическа диагностика, семиотика и симптоматология“ (1930 г.) u др. Написва първите български учебници u ръководства по хирургия: „Обща хирургия“ (1922 г.), „Ръководство по оперативна медицина“ (1925 г.), „Ръководство по специална медицина“ (1926 г.).
„Чрез хора като него науката прави нови придобивки, а обществото се ползва от техните благородни усилия. За истинския облик на един обществен деец, не един учен се съди не по неговото материално или служебно положение, а единствено по неговите дела и научни трудове. В това отношение проф. Параскев Стоянов заслужено заема едно от първите места в нашата хирургическа наука“. – Доцент Гочо Москов, сътрудник на д-р П. Стоянов.
Той е основател на археологическите дружества в Ловеч (1902 г.) и Плевен (1903 г.), на аквариума и на детския морски санаториум във Варна (1905 г.). Член – основател u пръв председател на Българското хирургическо дружество (1934 г.) u на Българското балнеоложко дружество.
Почетен член на хирургичните дружества в Белград u Букурещ, член-кореспондент на Френската национална асоциация по хирургия. Под негово ръководство израстват първите български профилирани хирурзи. По време на престоя си в Ловеч, наред с професионалните задължения, д-р Параскев Стоянов развива и широка обществена дейност. Членува и работи в почти всички дружества и организации в града. Председател e на македонското дружество и на читалище „Наука“, като взема дейно участие по уреждане на музея към него. По негова инициатива на унгарския учен u пътешественик Феликс Каниц е присвоено званието почетен гражданин на Ловеч и почетен член на читалището, а музеят е наречен на негово име – Ловчански народен музей „Феликс Каниц“. Записва спомените на съвременници и сподвижници на Васил Левски от Ловеч и основава комитет, на който той e председател, за издигане паметник на ловчанлии, участници в борбите за национално освобождение.
Средствата се набират от продажбата на написаните от него книга „Градът Ловеч като център на Български централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“, пиесата „Войводата Тодор Кирков, Ловчанлията“ u ,,Градът Ловеч от основаването му до освобождението му“ (превод от Ф. Каниц). През 1902 г. на площада в квартал „Вароша“ e издигнат паметник на Тодор Кирков и загиналите ловешки въстаници. Той е член на научния комитет по списването и редактирането на краеведския сборник „Ловеч и Ловчанско“.
В обществения живот на Ловеч д-р Параскев Стоянов действа като посредник между институциите и хората. Той говори ясно и настоява за конкретни решения. Когато поставя въпроси пред общинските органи, го прави с аргументи и примери от ежедневието на гражданите. Така печели уважение и подкрепа. Дейността му в Ловеч дава положителен заряд на културното и духовното обогатяване на града.
155 години след рождението му Ловеч има основание да го помни като общественик с ясна визия за развитието на града. Д-р Параскев Стоянов оставя пример за активна гражданска позиция, в която професионалното знание служи на обществото и променя реалния живот на хората.
„България е цивилизована страна и не може да изостава от своите съседки и от други напреднали страни по своите културни и научни учреждения, не бива тя да няма школа за лекари“ – Проф. д-р Параскев Стоянов.
Неговата кончина настъпва на 21 ноември 1940 г. в София.
Христо Тодоров
Секция „Нова история“
РИМ – Ловеч
