„…Успехите на машинната техника – особено на двете ѝ най-малки рожби – автомобила и самолета – ме силно интересуваха още през ученическите години…“
Цветан Лазаров
Ограничителните клаузи на Ньойския договор, наложени върху България в края на Първата световна война, се оказват критични за развитието на българското самолетостроене. В годините между двете световни войни, когато въздухоплаването в света бележи огромен скок по отношение на надеждност, ресурс и възможности на техниката, у нас се налагат строги ограничения, регулирани от Международната контролна комисия. В резултат на това в България не се създава нито един авиационен двигател, отсъства специализирано авиационно теоретично обучение и почти всички типове самолети към момента на създаването си са безнадеждно остарели спрямо самолетите, произвеждани във водещите държави.
Може би изключение правят самолетите ЛАЗ-7 и ЛАЗ-7М (ЗАК-1), които имат различна история. Проектирани, изработени и изпитани изцяло в България, те се отличават със своята маневреност и възможност за изпълнение на фигури от висшия пилотаж без ограничения.
В българската авиация и самолетостроене има две легендарни имена – Асен Йорданов и Цветан Лазаров, които неслучайно носят прозвището „Бащи на българското самолетостроене“.
Цветан Лазаров е роден на 25.02.1896 г. в гр. Плевен, в семейство на пощенски чиновник. Учи в родния си град и в София. През 1918 г. се записва в Аеропланното училище в Божурище и след кратка служба като пилот постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург, Германия. Там Лазаров специализира в областта на самолетостроенето и двигателите с вътрешно горене.
На 17.12.1926 г. Лазаров постъпва в конструктивния отдел на Държавната аеропланна работилница (ДАР), Божурище. Там той става част от екипа на инженер Херман Винтер – германеца, който дава началото на българското самолетостроене. Тук Лазаров започва първия си проект – безмоторен самолет, наречен „Дрангов“. В ДАР Божурище Лазаров създава своята първа самостоятелна конструкция на учебен едномоторен самолет – ДАР-6.
През 1932 г. Лазаров за кратко е назначен за технически директор на българо-италианската самолетна фабрика „Български Капрони“, гр. Казанлък. Там той конструира учебно-тренировъчния самолет КБ-3 „Чучулига-1“ и подобрената конструкция на самолет КБ-2А, който дори влиза в серийно производство.
През 1936 г. Лазаров се завръща в ДАР Божурище, където оглавява конструкторския отдел. На основа на конструкцията си на ДАР-6 и заимстване от конструкциите на немски самолети, българският инженер създава ДАР-9 „Синигер“. ДАР-9 е пуснат за серийно производство през 1941 г. Първите шест самолета са построени в са ДАР Божурище, а останалите – в Държавната самолетна фабрика (ДСФ), гр. Ловеч. През 1941 г. под ръководство на Лазаров е създаден многоцелевият боен самолет ДАР-10А „Бекас“, който въпреки че надминава очакванията на екипа, при тестване се разбива.
През 1942 г. Цветан Лазаров е назначен за главен инженер и конструктор В ДСФ – Ловеч. Това е най-продуктивният период на инженера с най-много конструкции самолети. Под негово ръководство се произвеждат самолетите: ДАР-9 (48 бр.), ДАР-10 (2 бр.), безмоторен самолет „УП-1“ (42 бр.), ЛАЗ-7 (162 бр.), ЛАЗ-7 М (ЗАК-1) (151 бр.), ЛАЗ-12 (1 бр.) и първият четириместен пътнически самолет – ЛАЗ-8 (1 бр.), сглобява се „Авиа-135“ (12 бр.), и се ремонтират немски самолети, например „Хайнкел-111“, „Юнкерс-52“, както и съветски машини – „ИЛ-2“.
Най-голяма известност му носят произведените в ловешкия завод самолети ЛАЗ-7, ЛАЗ-7 М (ЗАК-1) и първият пътнически ЛАЗ-8 (1бр.).
Историята по създаването на самолета „ЛАЗ-7“ е много интересна.
През 1946 г. югославското въздухоплаване обявява конкурс за двуместен тренировъчен самолет. Отправена е специална покана за участие към България и задачата се дава именно на инж. Лазаров. Той завършва самолета само за 40 дни и печели второ място. По поръчка на Югославия са произведени два прототипа (ЛАЗ-7.1 и ЛАЗ-7.2). Първият е изпратен, но ЛАЗ-7.2 остава в България поради обтегнатите политически отношения.
Инженер Лазаров продължава дейността си с конструирането на ЛАЗ-8 – първия български пътнически самолет с 4 места, който преминава успешно летателните тестове. Цветан Лазаров започва и проект за ЛАЗ-7М (ЗАК-1), който е довършен от инж. Кирил Кърлов.
Освен като конструктор на самолети, Лазаров същевременно е и ръководител на катедра „Самолетостроене“ в периода 1948–1954 г. към Държавна политехника (днес Технически университет) в София. През 1948 година е избран за професор по теория на самолета и самолетостроенето и ръководител на Катедра „Самолетостроене“.
Професор Лазаров е и първият, който поставя основите на научните аеродинамични изследвания в България.
Последните конструкции на проф. Лазаров – ЛАЗ-9 (двуместен тренировъчен самолет), ЛАЗ-10 – Х (лек двуместен хеликоптер), ЛАЗ-11 (санитарен вариант на ЛАЗ-8), както и разработването на първия български реактивен самолет – ЛАЗ-14 (двуместен едномоторен реактивен учебен самолет за първоначално обучение на пилоти) не са реализирани, поради решението на Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) от края на 1954 г. да се прекрати самолетостроенето в България, Унгария и Румъния, а да се стимулира неговото развитие в Чехословакия, Полша и Югославия .
Умира на 13.01.1961 г. в София на 64-годишна възраст.
Част от снимковия материал е използван в изложбата, представена от РИМ – Ловеч, посветена на историята на завод „Балкан“.
Авторът на статията е Ганчо Ганев – уредник в отдел „Най-нова история на България“ в РИМ – Ловеч.
