Академик Димитър Мишев – визионерът на българските космически изследвания

На 13 февруари се навършват 23 години от кончината на акад. Димитър Мишев – учен, оставил дълбока и трайна следа в историята на българската и световната космическа наука и техника. Неговият научен авторитет и постижения се простират извън пределите на България чак до Япония, САЩ и други водещи международни научни центрове.

Акад. Димитър Мишев е роден на 28 май 1933 г. в град Ловеч. Преди да се посвети изцяло на науката, той се занимава с музика и свири по заведения, за да се изхранва като студент, но всъщност до края той носи музиката със себе си и не спира да свири на своята цигулка.

Между 1959 и 1963 г. е преподавател и ръководител на телевизионния център в Машинно-електротехническия институт (МЕИ) в София. В периода 1966-1974 г. оглавява секция „Телевизионна техника“ в МЕИ, а от 1972 до 1974 г. е ръководител на катедра „Радиотехника“ в същия институт. Той е сред активните участници в създаването и развитието на телевизията в България и има съществен принос за въвеждането на цветната телевизия у нас.

Научната му дейност е свързана с разработването на методи, системи и апаратура за дистанционни изследвания на Земята от Космоса. Акад. Мишев има ключова роля в българските космически проекти и е научен ръководител на част от програмите, реализирани по време на първия и втория полет на български космонавти.

Особено значим е приносът му към разработването на уникалната за времето си 15-канална система „Спектър-15“, чрез която се регистрира слънчевото излъчване, достигнало до Земята, както и светлината, отразена от земната повърхност и атмосферата във видимата и близката инфрачервена област на електромагнитния спектър. Чрез анализ на тези спектрални данни се изследват космически обекти и свойствата на земната атмосфера. По този начин могат да се установят атмосферното замърсяване, както и физичните и химичните характеристики на различни обекти и среди на Земята. Системата измерва въздействието на космическата радиация върху човека, материалите и техниката, а резултатите ѝ се използват за подобряване защитата на космонавтите и космическите апарати. Както отбелязва първият български космонавт в „Списание на БАН“: „Само за двегодишния полет на орбиталния научен комплекс „Салют-6 – Союз – Прогрес“ с българската система „Спектър-15“ работиха представители на шест страни. Какво по-голямо признание за българската научна мисъл и техника!“¹

Изобретението се оценява високо и от водещото научно списание „Nature“ в брой 289 от 1981 г. По-късно е създадена и системата „Спектър-256“, която работи повече от седем години на орбиталната станция „Мир“ и няма световен аналог. По това време най-развитата американска система достига едва 156 канала.

Акад. Мишев е водещ ръководител на програмата „България 1300-II“, научната стратегия за полета на втория български космонавт Александър Александров, както и на проекта „Венера – Халей“. Той играе ключова роля и във видеоспектрометричния комплекс ВСК „Фрегат“, използван в международния космически проект „Фобос“.

От 1990 до 2003 г. акад. Мишев е директор на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при Българската академия на науките (ЦЛСЗВ – БАН), която от 2003 г. носи неговото име. В периода 2001–2003 г. е и главен редактор на списание „Доклади на БАН“.

Заради изключителните си научни постижения той е избран за член-кореспондент на БАН през 1984 г., а през 1995 г. – за академик. Той е и академик на четири академии: Международната академия по астронавтика (Париж), Българската академия на науките, Международната инженерна академия и Евро-азиатската академия на науките. Член е на близо 20 международни и национални научни асоциации и дружества.

През 1981 г. е избран за член-кореспондент на Международната академия по астронавтика, а през 1984 г. за неин академик. Два пъти е избиран за вицепрезидент на Международната астронавтична федерация – на конгресите в Токио (1980) и Рим (1981). Представлява България в Комитета за космически изследвания (КОСПАР).

Акад. Димитър Мишев е десетият учен в света, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика „За съществен и дългогодишен принос в развитието на космическата наука“ и единственият от Централна и Източна Европа.

Името му е вписано в „Златната книга“ на българските откриватели и изобретатели. Първото му изобретение – „Генератор за получаване на изображение на завеса по електронен път“, е регистрирано под №197 с приоритет от 26.12.1960 г. Първият му международен патент е за „Кодиращо устройство за цветен телевизионен сигнал“, патентован във Франция през 1973 г.

Ловешкият учен е носител на множество високи държавни и международни отличия, сред които: „Почетен изобретател“ (1969, 1977, 1982), „Народен орден на труда“ – сребърен и златен, „Заслужил деятел на науката“, орден „НРБ“ I степен, „Почетен гражданин на Ловеч“, първият носител на наградата на МОН „За особен принос в науката“, както и орден „Стара планина“ – първа степен (посмъртно) и др. От 2004 г. насам се отпуска стипендия „Димитър Мишев“, за откриване на даровити млади българи. Книгата му – Космическите изследвания в България • Хора, факти и документи – излиза посмъртно през 2004 г. , в която се описват успехите на България в областта на сателитните технологии, а от 2013 г. излиза филма на режисьора Петко Горанов посветен на акад. Димитър Мишев – „Напред и нагоре“.

С тези постижения акад. Димитър Мишев остава символ на българския научен дух, новаторството и приноса на България в световната космическа наука.

Използвана литература:

1. Димитър, М – „Космическите изследвания в България • Хора, факти и документи“: С. 2004. с. 114
2. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 67-70
3. Рашева, Р, Ловеч – градът на професорите. Ловеч: Сафо, 2018 г.
4. „Когато е за работа, помагам не с лъжицата, а с лопатата“| Вестник „Дума“

Автор: Мирела Маринова – екскурзовод при РИМ – Ловеч