Резюме: Изложбата отразява житейския, духовния и обществения живот на екзарх Йосиф I.
Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер под името Лазар Йовчев. В родния си град завършва с отличие четирикласното училище. Отива да учи в Цариград. След година престой там заможни българи го изпращат в Париж, където три години учи словесни науки, а впоследствие завършва право в Сорбоната. Това образование оформя широкия му мироглед и изгражда в него способността да води преговори на високо ниво.
Завръща се в Цариград и от януари 1871 г. работи като чиновник в търговския съд. В началото на следващата година постъпва на работа като секретар към Смесения екзархийски съвет. Септември месец се замонашва под името Йосиф, като актът се води от екзарх Антим I. Участва активно в изграждането устоите на Българската църква, подпомага екзарха при срещите му с чуждестранни дипломати в Цариград.
Януари 1876 г. архимандрит Йосиф е избран за ловчански митрополит и на 2 февруари в църквата „Св. Стефан“ в Цариград е ръкоположен за такъв. На 2 май пристига в Ловеч. За едногодишния си престой той неуморно защитава правата на поробеното население пред турската власт, подпомага училищата и църквите в града, споделя болката с местните хора след кървавото потушаване на Априлското въстание.
В края на месец април 1877 г. е избран за български екзарх и застава начело на Българската екзархия. Той заема поста в труден момент, малко преди Освобождението и по време на силно политическо напрежение в Османската империя.
Основният му принос е в утвърждаването на Екзархията като институция. Той разширява мрежата от български училища и църкви в Македония и Одринско. По негово време броят на училищата нараства до над 1300, а учителите стават хиляди. Това дава на местното българско население образование на роден език и укрепва националното съзнание.
Йосиф I води активна дипломация с османските власти и с Великите сили. След Берлинския конгрес той защитава правата на българите извън пределите на Княжеството. Работи за запазване на църковно-училищната мрежа, която остава основен инструмент за национално обединение.
Той има важна роля и за изграждането на държавността след Освобождението. Подкрепя създаването на стабилни институции и поддържа връзка между църквата и новата българска държава. Съдейства за подготовката на образовани кадри, които по-късно заемат ключови позиции в администрацията.
По време на Балканските войни защитава българските интереси и настоява за закрила на българските общности в спорните територии. Дори в условия на военни конфликти той продължава да поддържа училища и църкви.
Екзарх Йосиф I умира през 1915 г. Оставя след себе си изградена институционална мрежа, която поддържа българската идентичност извън държавните граници. Неговата работа създава основа за културно и политическо единство на българите в края на XIX и началото на XX век.
Автор: Христо Тодоров, секция „Нова история“
Графичен дизайн: инж. Страхил КръстевЕкспонирана: 2025 г.
