Традиционните календарни празници и обичаи, според доц. Маргарита Василева „са част от безценния фонд на нашето културно наследство. Пренесени през вековете и помогнали да се съхраним като народ, те и днес се вплитат в съвременната празничност, запазвайки нейното етническо своеобразие. Това народно богатство, съхранило душевността на българина, е нашия влог в общоевропейската култура.“
Първият ден от най-късия месец на годината февруари – или малък Сечко започва с хубав традиционен празник Трифоновден, известен повече като Трифон Зарезан. Въпреки студа навън, минусовите температури и върлуващия грип – според народните вярвания – това е първия празник от пролетния календарен цикъл, защото отразява събуждането на природата.
На този Трифонец, известен като Зарезан се извършва ритуално зарязване на лозята и се пие червено вино. Празник на лозарите, винарите и градинарите, които са под покровителството на светеца лечител Трифон, който според православната църква е един от най-славните лечители, живял през трети век. Легендата разказва, че той имал конфликт със Св. Богородица, задето е родила дете без мъж. Светицата го наказала, като го накарала сам да си отреже носа, затова на иконите Св. Трифон се изобразява винаги с косер в ръка.
Но да се върнем към честването в миналото от нашите баби и дядовци. Сутрин рано стопанката на дома омесва и изпича обредния хляб, който в някои краища на страната се украсява с цвят на лоза.
След това сварява кокошката и напълва бъклица с вино. Всичко това се слага в нова или чиста вълнена торба, в която има (забележете) бутилка със светена вода от църквата. Преметнал торбата, стопанинът на къщата, тръгва към лозята с мъжете от селото. Там всеки на своето лозе, изпълнява основния обред – зарязването, закройването на лозите. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се, полива отрязаното място с вино и благославя „Колкото капки, толкова коля грозде“. Със светената вода преръсва лозето за плодородие и за предпазване от градушки. Отрязаните пръчки, някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, на бъклиците си , а други ги отнасят у дома и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка (свещено място в селото). В някои райони на страната включително и в нашия край – селата Българене, Деветаки, Умаревци, Йоглав, Горан, преди началото на веселбата избират „цар“ на празника Трифон, като се гледа да бъде имотен, добър стопанин или поне късметлия, през чието царуване да има берекет. Царят поднася бъклицата, зарязва и благославя. От лозето до селото, той е качен на колесар или носен на раменете от другите мъже. На общото угощение, избраният за цар черпи с вино от миналогодишната си реколта.
В празничната обредност на Трифон Зарезан се включват много магически (дори езически) по тип и действия практики, за да е ботата реколтата от грозде. Траките, в древните наши земи, празнуват в чест на своя бог на плодородието и виното – Сабазий по известен като Дионис, предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон. Не случайно гърците наричат Тракия „земя на хубавото вино“, чиито наследници сме ние.
И накрая, за трапезата на 1 февруари по нов стил и на 14 по стар, освен пита и варена кокошка, досетливият българин има рецепти за времена на бедност – тутманик с извара, мас и бъркани яйца, но задължително с червен пипер.
И както казваше ловешката писателка Дора Боевска „Празникът е голям, колкото си го направим.“
Честито на именниците Трифон, Лозан … и късмет!
Снимките са от фонда на отдел „Етнография“ при РИМ – Ловеч
Автор: Силвия Вутева – уредник в отдела
Празнуване на Трифон Зарезан през 70-те години на миналия век
