След последните пролетни празници в народния календар, посветени на светците-градушкари Вартоломей и Варнава (11 юни) и Елисей (14 юни), ни предстои един от най-ароматните и лечебни летни празници – Еньовден на 24 юни и тъкмо в тези дни по схващането на народа „слънцето започва да се върти на зима“.
Православната ни църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, смятан за последния от старозаветните пророци, който посочва Исус Христос за Спасител и Месия на човешкия род, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил по времето на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била сродница на св. Ана, майката на Богородица. Ангел Господен обещал, че и този негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.
Нашият народ пък го празнува в чест на слънцето, т.е. празникът съвпада с лятното слънцестоене и според народната поговорка: “Еньо си наметнал кожуха и тръгнал за сняг“, което означава, че слънцето вече е стигнало крайната точка на своя път към лятото и сутринта на Еньовден, окъпано и подмладено поема обратния път към зимата. Разбира се християнското адаптиране на езическия празник почти с нищо не е изменил богатата му и наситена с поезия обредна символика. Празникът на лятното слънцестоене си остава един от най-жизнените и радостни чествания на само за нас, но и за украинци, белоруси и прибалтийските народи.
Познавачът на народната душевност, в близкото ни минало – Димитър Маринов, казва че на 24 юни е на хубаво да видиш слънцето при самото му изгряване, затова още сутринта, преди изгрев, жените и децата отиват да берат жълто еньово цвете. Накичват се с него за здраве, а майките правят венец от еньовче за здраве на децата. А в селата Дълбок дол и Стефаново, са гадаели по слънчевите си сенки, ако са цели ще бъдат здрави през цялата година. И още като се върнат в къщи потапят стръкове еньовче или здравец във вода и наричат всеки стрък за член от семейството, ако на следващия ден стръкчето е повяхнало, народът ни е вярвал, че това е знак за болест.
На празника за цялата етническа територия на България най-важен обред е брането на билки. Билки се събират и на Гергьовден, и на Йеремия, и на Спасовден, но на Еньовден билкоберът е повсеместен. На тоя ден, в близкото ни минало не само врачките, билкарите и магьосниците берат билки, но и всяка жена, всяка баба, по думите на информатори – защото всяка билка на този ден, набрана и изсушена, служи за цяр. Неслучайно в някои краища на страната, Еньовден е наричан Иван Бильобер. А според стария билкар от с. Радювене – Доко Одрински, точно еньовските билки са лек за всяка болка.
Друг основен елемент на еньовденската обредност е измиването за здраве във вода (обикновено в реката), което е свързано с народното вярване, че слънцето се е „окъпало“ сутринта и това е направило водата лековита. На някои места е познато „отъркалването за здраве“, както на Гергьовден, в росата на тревите, което пък „е било форма на своеобразно „очистване“. Изглежда обаче, че в представите на народа само изкъпването не е било достатъчно. Затова след изкъпването жените минавали под венец от еньовски цветя, държан от две моми, което вече е осигурявало окончателното освобождаване и от болести, и от магии.
Според откъслечни сведения в нашия край на Еньовден става моминското кумичене или „Еньова буля“ – форма на вече познатото ни „ладуване“. В навечерието на празника момите приготвят менче с „мълчана вода“, пускат вътре пръстените си вързани с „еньовско цвете“ и след като покрият съда с червено було го оставят през нощта навън „под звездите до трендафил“. После избират „Еньова буля“ – малко момиченце, обикновено първа рожба на млади родители и го обличат в булчинска премяна. Рано на Еньовден, след като са били из полето и са изпълнили другите обичаи на празника, момите вземат със себе си „Еньова буля“ и обикалят къщите, като пеят еньовски песни. После се събират в къщата, в чийто двор са оставили медника с „мълчаната вода“ и пръстените и в присъствието на жени и мъже, започват припяването на пръстените. След всеки припев, с който се определя посредством метафори или символични понятия какъв ще е женихът на тази, чийто пръстен е изваден, момите отново подканват „Еньова буля“ да бръкне в менчето и да извади нов пръстен. Припяването продължава до изваждането на последния пръстен.
Макар, в сравнение със северните народи, много от обичаите на този ден да са избледнели в народната ни памет, еньовският празник е завършек на един от най-съдбоносните за селския стопанин годишен период – пролетта. Броените седмици и месеци, в които семето и земята, заедно с измоленото с танци и песни благоволение на слънцето и дъждовните облаци, са осигурявали прехраната и живота на хората.
И в наши дни на Еньовден се спазва традицията за посрещане на слънцето, за събиране на лековити билки и закачане на еньовче на стената или върху иконата за здраве, както и за събиране на близки и приятели на трапеза с пресни пълнени чушки, баница, мляко с ориз и таратор, по думите на стари варошлии. Обредното празнуване на Еньовден е запазено с възстановяване на част от ритуалите и в с. Ъглен високо на скалите над река Вит за здраве и плодородие.
Автор на статията е Силвия Вутева – уредник в отдел „Етнография“ в РИМ – Ловеч.



