Преминавайки през Ловеч, множество пътешественици са отбелязвали в писанията си впечатления от града като се започне от ХVII век до след Освобождението. В зависимост от техните интереси и подготовка, цел на пътуването и не на последно място тяхното любопитство те обръщат внимание на различни детайли от града, неговото устройство и бита на ловчалии. А градът по това време е днешният квартал „Вароша“. Той се разраства в подножието на Крепостта и подобно на много такива селища не само използва обработения материал от средновековните градежи за нови постройки, но и повтаря тяхната технология на строителство. В края на града Покритият мост и неговите предшественици заедно с Табашкия площад в съседство оформят чаршията. Малките и тесни улички следват извивките на терена и при липсата на каквато и да е регулация при строителството (чак до 1905 г.) предлагат наистина живописна гледка. С изключение на храмовете и на Покрития мост, липсват стабилни обществени постройки. По-късно градът се развива и по левия бряг на реката – там започва строителството на нови сгради, които имат различен облик от построените в квартал „Вароша“ къщи.
В статията си „Махалите в град Ловеч“ проф. Анастас Иширков пише: „На дясно от Осъм, сгъстено между него и скалистите спускове на Хисаря и Челинска стена, се резстила Варошът. Това е старата част на града, същинският град, групиран около старата крепост. Надлъж през него, от единия край до другия, върви главната улица, наричана Друмът. Той е стария римски път, от който са останали следи вън от града… Варошът се дели на Долни и Горни край, които са имали преди идването на владиката Дионисий отделни общини около своите черкви и училища. Точна граница между Горни и Долни край няма. Зависи от това, към коя енория спадат къщите“.
И още: „Варошът в по-голямата си част има южно-европейски или римски тип. Тук градът е построен амфитеатрално, като бяха накацали по-рано малки белосани къщи до най-големите височини на Бахиря и Керкенека. Сега тези махали се разредиха, сринатите къщи не се възстановиха. Улиците са тесни и криви, къщите гъсто застроени една до друга. Малки градинки се срещат рядко, а често и дворовете са малки и тъмни. Новият план на града е засегнал само Друма и улицата за Долнокрайската черква Св. Богородица. Старите улици, които тук се наричат сокаци, са с калдаръм постлани, а някъде по високите части на града излизат на повърхнината гладки варовити скали, по които се мъчно ходи.“
„Вароша“ не променя съществено своя облик и това с основание може да се твърди почти до края на ХХ век. И до днес, макар и видоизменени, съществуват някои знакови обществени сгради и съоръжения, също и частни домове, които представят характерните особености на ловешката възрожденска къща. Сред емблематичните градежи са Покритият мост, Банята и двете църкви, разположени на територията на днешния квартал „Вароша“.
Макар различните описания на Ловеч да посочват различен брой църкви, в книгата си „Градът Ловеч от основаването му до освобождението му“, издадена през 1902 г., Феликс Каниц отбелязва: „Много черкви са украсявали Ловеч по време на българските царе. И днес има много места със стари стени и гробища, наречени „черковище“. Имената им също се пазиха. Те бяха посветени на Света Параскева, на Свети Георги, Никола, Хараламби и пр. Днес Ловеч брои само три черкви и всички имат отпечатъка на новите времена.“ Посочените три църкви и до днес съществуват в Ловеч, като две от тях (“Св. Неделя“ и „Успение Богородично“) са в квартал „Вароша“. Проф. Иширков пръв се опитва да установи местата на храмовете, споменавани от Феликс Каниц, като посочва, че „всички те са във Вароша и главно в Горни край“. Първите специално предназначени за училище сгради също са се намирали в днешния квартал „Вароша“. През 1846-47 година с общи средства в Ловеч са издигнати две големи и удобни училища Горнокрайското и Долнокрайското. Те изпълняват своите функции до 1885 г., когато ловешкият училищен инспектор и околийският лекар сигнализират общинското управление, че и двете сгради вече са непригодни за използване. През 1889 г. Общинският управителен съвет взима решение „да се унищожат старите. В града да се построят 3 нови училищни сгради“. За планираната училищна сграда във Вароша строителните работи започват през 1895 г. и е осветена на 26 декември 1900 г. Именно в тази съществуваща и до днес сграда през 1901 година учителят по музика Панайот Пипков написва в час по пеене химна на българската просвета „Върви, народе възродени“ по текст на Стоян Михайловски. Песента е изпълнена официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч.
С Постановление на Министерския съвет №364/ 24 септември 1968 г. средновековната крепост Хисаря е част от квартал „Вароша“ са обявени за музеен и туристически резерват. В архитектурно-исторически резерват „Вароша“ влизат близо 200 паметника на културата с национално и местно значение. Сред тях са както двете църкви и Банята, така и частните домове на Васил Генов (Чешнето), на Дона Савова, на Георги Киров, на Недка Дункова, на Христо Цонев-Латинеца, на баба Боцка, на Христо Захариев и др. Драсовата къща е посочена като най-подходяща, за да представя характерната за Ловеч къща, затова е реставрирана и в нея през 1973 г. е открита експозицията „Ловешка градска къща от втората половина на ХIХ в. до началото години на ХХ в.“, която днес заедно с Рашевата къща, открита като експозиция през 1983 г., оформя Етнографския комплекс на Регионален исторически музей – Ловеч.
Автор на статията е главен уредник Елена Георгиева.
