По време на Руско-турската война (1877-1878) Ловеч на два пъти е превземан от войските на Руската империя. В началото на юли 1877 г. в Севлиево е формиран Сборен отряд с командир полковник Алексей Жеребков и началник-щаб полковник Пьотър Паренсов. В състава на сборния отряд влизат: кавалерия (части от от 23-ти Донски казашки полк, от 30-ти Донски казашки полк, 2-ри ескадрон от Лейбгвардейския казашки полк и команда от Владикавказкия казашки полк), артилерия – част от 6-та Донска конна батарея. Лейбгвардейският ескадрон е в пълен състав от 173 редови казаци, артилерийският взвод е от 60 казаци, сборният отряд включва още и 115 казаци от 23-ти Донски казашки полк и също толкова от 30-ти Донски казашки полк. Командата от Владикавказкия казашки взвод е от 5 казаци. Когато в общия състав на отряда се включат командирите и казаците от обоза, числеността е приблизително 480 офицери и казаци и две оръдия. Отрядът е сформиран от православни казаци от Областта на Донската войска (традиционни територии на донските казаци, днес от двете страни на границата между Украйна и Русия) и православни владикавказки казаци. Основният състав е боеспособен и дисциплиниран. Сотните на донските казаци имат предшестващ боен опит. Ескадронът от Лейбгвардейския казашки полк е сформиран от донски казаци с основно задължение да охраняват главнокомандващия Николай Николаевич. Приемът в състава на Лейбгвардейския казашки полк се отличава със строги правила – задължителна грамотност и дисциплина.
Ловеч е овладян на 5 юли/17 юли 1877 г. след боеве с две роти низам и около 1 500 башибозуци и черкези при с. Аканджилари (дн. Петко Славейково), с. Киречли Павликяни (дн. Горно Павликени) и на хълма Стратеш. Настъпващият към Плевен Осман паша нарежда повторно завладяване на града, за да възстанови контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен и да се съедини с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. Само 10 дни по-късно – на 15 юли/27 юли 1877 г., след еднодневно сражение Рифат паша превзема Ловеч, отбраняван от малко на брой руски сили (с командир полковник Бакланов) и българи–доброволци от градската въоръжена стража (с командир учителят Найден Войнов). Загиват отбраняващите града доброволци Васил Колев и Цачо Шишков. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Смъртта си намират около 1500 българи. Братска могила на повече от 70 българи, убити в този ден, е Кървавият камък, който се намира в днешния квартал „Дръстене“. Ловеч е освободен окончателно на 22 август/3 септември 1877 г., когато сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински след тридневни тежки боеве за втори път превзема града и в следващите дни установява местното българско управление. Четирима от участниците в събитията са Почетни граждани на Ловеч за заслуги при боевете за града – ген. Куропаткин, ген. Гембицки, ген. Тутолмин и ген. Паренсов.
Алексей Николаевич Куропаткин е роден на 17 март 1848 г. в село Шешурино в Псковска губерния (дн. поделена между Естония, Латвия и Русия) в семейството на потомствения дворянин и военен топограф. Той е първият руски офицер, награден с френския орден „Почетен легион“ (1875), за участие в кампаниите на френската армия в Алжир. В началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. е назначен за оберофицер за поръчения при главнокомандващия Николай Николаевич. От август 1877 г. е началник-щаб на отряда на генерал-майор Михаил Скобелев. На тази длъжност показва военен талант и бойни качества. Автор на съображенията и плана за действие при атаката на Ловеч на 22 август 1877 г. Участва в третия щурм на Плевен. Повишен е във военно звание подполковник и е назначен за началник-щаб на 16-та пехотна дивизия от септември 1877 г. Повишен е в генерал-майор от 1882 г. Повишен е в генерал-лейтенант с назначение за началник на Закаспийската област от 1890 г. От 1900 г. е генерал от пехотата и генерал-адютант от 1902 г. Военен министър на Русия (1898-1904). Участва в Руско-японската война и в Първата световна война. Живее в своето имение Шешурино от май 1917 г. и след Октомврийската революция отказва да емигрира. Автор е на 15 военноисторически труда. Сред тях са: „Ловеч, Плевен и Шейново. Из историята на Руско-турската война 1877-1878 г.“ и „Действията на отрядите на генерал Скобелев в Руско-турската война 1877-1878 г.“. Като непосредствен участник и военен историк подробно описва борбата за Ловеч през юли и август 1877 г. Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч на 16 септември 1902 г. Умира на 16 януари 1925 г. в родното си село Шешурино. Улица в Ловеч носи името „Генерал Алексей Куропаткин“.
Михаил Вартоломеевич Гембицки е роден през 1848 г. в Киевска губерния (дн. Украйна) в семейството на потомствен полски дворянин. С чин подпоручик участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. като младши офицер в 11-и стрелкови батальон от 3-та стрелкова бригада. Участва в превземането на Ловеч със сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински на 22 август 1877 г., когато е тежко ранен.
На 4 януари 1903 г. e провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч, като му е изказана дълбока признателност. През април 1903 г. подполковник Гембицки благодари с телеграма за оказаната чест и изпраща свой портрет. Служи като командир на 169-и Новотрокски пехотен полк(1908-1909) и е повишен в полковник. Умира през 1925 г. Улица в Ловеч е наименувана „Генерал Гембицки“.
През 1907 г. в цялото Княжество България тържествено се отбелязват тридесет години от Освобождението на българския народ от османско владичество. За тържествата пристига делегация на Руската империя. В състава ѝ са двамата офицери, които по време на войната са с военно звание полковник и имат дейно участие и особени заслуги при боевете за Ловеч – генералът от кавалерията Иван Тутолмин и генералът от пехотата Пьотър Паренсов.
На 31 август 1907 г. по предложение на кмета Коста Дочев Ловешкият градски общински съвет взема решение за провъзгласяването на Иван Тутолмин и Пьотър Паренсов за почетни гражданини на Ловеч. Званието им е връчено при тяхното посещение в Ловеч на 6 септември 1907 г.
Иван Фьодорович Тутолмин е роден на 25 октомври 1837 г. в Курска губерния (дн. Украйна) в семейството на потомствен дворянин. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. полковник Тутолмин е командир на 1-ва бригада от Кавказката казашка дивизия, която е на лично подчинение на главнокомандващия княз Николай Николаевич. Бригадата е самостоятелна бойна част, която действа по заповед на Главната квартира или се направлява според обстоятелствата от бригадния командир. Личният състав е от православни осетински, владикавказки, кубански и терски казаци. Полковник Тутолмин получава изключителната привилегия при липсата на заповеди да действа по своя преценка. В състава на сборния отряд с командир генерал-лейтенант Александър Имеретински полковник Тутолмин се проявява при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. Отличава се при третата атака на Плевен и в битката при Телиш. Повишен в звание генерал-майор от 25 октомври 1877 г. Участва в преминаването на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко през Стара планина и в освобождението на София.
Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от кавалерията от 1898 г. Член е на Военния съвет на Руската армия от 1901 г. В походния си дневник „Кавказката казашка бригада в България 1877-1878 г.“ описва подробно действията на бригадата, личното си участие и впечатления от боевете за Ловеч през юли и август 1877 г. Умира на 7 август 1908 г. в Санкт Петербург. Улица в Ловеч е наименувана „Генерал Тутолмин“.
Пьотър Дмитриевич Паренсов е роден на 5 юли 1843 г. в Ивашево във Вологодска губерния, в семейството на потомствен дворянин. Включва се в Руско-турската война от 1877-1878 г. като офицер за особени поръчения на Генералния щаб на Руската армия. Провежда разузнаване на турските сили в България. Последователно е назначен за началник на щаба на Кавказката казашка дивизия и на 2-ра гвардейска пехотна дивизия. Командирован е в сборния отряд с командир полковник Алексей Жеребков, който овладява Ловеч на 5 юли 1877 г. Пред ловешките граждани прочита „Императорска прокламация заобявяване на войната“. Началник-щаб на сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински, който овладява Ловеч на 22 август 1877 г. При третата атака на Плевен е контузен тежко. Участва в битката при село Правец. Отново е контузен и изтеглен за лечение в Русия. Повишен е във генерал-майор от 23 декември 1878 г. След войната служи в руските окупационни части в България и е назначен за министър на войната в първото правителство на Княжество България (1879-1880). Повишен е в генерал-лейтенант от 1890 г. и в генерал от пехотата от 1901 г. Автор е на спомени озаглавени „От миналото. Спомени на офицера на Генералния щаб П. Паренсов“, издадени в три тома от пет части в Санкт Петербург периода 1901-1908 г. Като непосредствен участник и военен историк изследва събитията при Ловеч през 1877 г. Публикува и пътните си бележки от посещението и пребиваването в Ловеч на 6 септември 1907 г. Умира на 25 август 1914 г. в Санкт Петербург. След Октомврийската революция в Русия семейството му се установява в София. Подпомагано е материално от Ловешката община и Ловешкото културно-благотворително дружество в София. Улици в Ловеч, София и Варна са наименувани „Генерал Паренсов“.
Ловчалии пазят в паметта си подвига на загиналите за Освобождението на града ни 6 офицера, 313 войника, 52-ма безследно изчезнали от Шуйски, Казански, Калужски, Либавски, Ревелски, Естлянски, Псковски и Великолужски пехотни полкове и 294 българи.
Автор на статията е Елена Георгиева, гл. уредник в Регионален исторически музей – Ловеч, по материали от книгата на Юрий Кузманов „Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век. Част втора – 1877-1878 г.“ – издание на Регионален исторически музей – Ловеч от 2019 г.
