Ловеч играе значима роля в политическата, стопанската и културната история на България. Особено важно е мястото на града в борбите на нашия народ за освобождение от османска власт и възстановяване на българската държава. За мястото и ролята на Ловеч и ловчанци в изградената от Левски комитетска мрежа (1870-1872 г.), както и за тяхното участие в националноосвободителните борби (1876-1878 г.) разказва експозицията на музей „Васил Левски“.
ПРЕДИСТОРИЯТА започва от началото на 1873 г., когато Мария и Никола Сиркови прибират, укриват и съхраняват като по чудо неразкрития от заптиетата в Къкринското ханче архив на Апостола, зашит в самара на коня на Никола Цвятков. От изключителна важност е оня момент, когато се намесва дошлият да практикува в Ловеч хирург – д-р Параскев Ив. Стоянов. Той разбира за важното място и значение на Ловеч и ловчанци в освободителните борби и става председател на комитета за въздигане паметник на Тодор Кирков и ловчанските въстаници и председател на Ловчанското читалище „Наука”. През 1901 г., основно през месец май, макар да продължава през ноември и началото на следващата година, д-р Стоянов осъществява рядка по рода си анкета с оцелелите съратници на Левски, с приятели и очевидци на последните дни на Тодор Кирков, както и с други свидетели на събитията от онова време. Озаглавени „Материали за историята на град Ловеч“, анкетните записи съдържат информация, която представлява ценно градиво за проучванията на изследователи и историци. Самият д-р Стоянов завършва през „Май – Юний 1901 год.“ своята монография, която и до ден днешен притежава научна стойност.
Д-р Параскев Стоянов отчита необходимостта от събирането на всички ценни свидетелства – вещи, документи и снимки, които представляват както важно градиво за историческото познание, така и реликви за бъдните поколения. През 1901 г. той изготвя дълъг списък – „За музея на читалището предмети, обещани за прибиране или подарени”, който съдържа 23 точки. Най-значителна заслуга при поставянето на началото на колекцията имат сътрудникът на Ловчанския комитет, очевидец на Къкринската Голгота и другар на Левски в последния му път от Къкрина до София Никола Цвятков и неговата съпруга Мария (бивша Сиркова). Те, след като веднъж са предали на Захари Стоянов по-голямата част от съхранявания архив, отново се отзовават. Никола предоставя редица документи, някои от които в множество екземпляри. Освен тях Никола Цвятков предава един револвер „десетак“ и три съоръжения (калъпи) за отливане на куршуми, а също и шест фалшиви турски печати, направени от червен френски восък (впоследствие се появява още един) и една примитивна портативна печатничка (печатна форма) – лични вещи на Апостола. „Това – отбелязва д-р Стоянов, – произлизаше от спасеното от самара на коня на Левски и скътано досега в скривалището им.“ Събраните вещи и документи д-р Стоянов предава в Музея на ловчанското читалище „Наука“. На същото място във времето след 1901 г. Илия Христов Цонев, син на Христо Цонев-Латинеца, предава една кама с кания, за която майка му Мария твърди, че е оставена в тях на съхранение от Васил Левски.
На 5 юни 1924 г. в Ловеч създаден Граждански комитет „Васил Левски”. В резултат на неговите усилия през 1926 г. е възстановена сградата на Къкринското ханче, за да се превърне в първия музей, посветен на Апостола, тържествено открит на 10 май 1931 г.
В началото на 1953 г. Комитетът за наука и култура взема решение и с помощта на сформирания екип от „стари музейни сътрудници” – специалисти в различни области: история, литература, изобразително изкуство и др., уредникът Константин Драгнев изработва тематико-експозиционен план. Научен ръководител и консултант е авторът на най-обемистата научна биография на Апостола Иван Унджиев – по това време старши научен сътрудник в института „Ботев-Левски“. Художникът Борис Дионисиев Китанов осъществява художественото оформление на експозицията.
Три месеца и половина преди откриването на експозицията в Ловеч е донесена сабята на Васил Левски. Тя се съхранява в музея на Троянския манастир до 4 ноември 1953 г. На този ден в изпълнение на Министерско постановление № 1608 от 30. 12. 1951 г. с приемно-предавателен протокол, който към момента се съхранява в Научния архив на МНХЗПИ – гр. Троян, сабята е предадена от игумена архимандрит Климент Кинов и музейния отговорник йеромонах Макарий на Константин Драгнев Николов – „уредник на общия Народен музей в гр. Ловеч“.
ПЪРВАТА ЕКСПОЗИЦИЯ на Музей „Васил Левски“ в Ловеч се помещава в три малки стаички на втория етаж на къщата на Иван Крачула – бащата на Христо Иванов – Големия, в квартал „Дръстене”, на ул. „Васил Левски” № 151. Пред нея на 19 февруари 1954 г. секретарят на Окръжния комитет на БКП Коста Бенчев произнася кратко слово. Прочетена е поздравителна телеграма от министъра на културата Рубин Леви към гражданите на Ловеч за „новия културен паметник”. След тържествената церемония Музей „Васил Левски” отваря врати. Пръв негов уредник е Слава Банбалска.
Малката експозиция ежегодно е посещавана от 20–25 000 човека. Уредници в нея са Геновева Банкова, Трифон Цонев и Вяра Кирова.
Запазените по неизвестни причини през 1901 г. от Мария и Никола Цвяткови 49 броя кочанни квитанции са предадени през 1955 г. на музея от тяхната дъщеря Боцка Николчева.
През 1958 г. окончателно се определя статутът на музея. Той е част от Околийския народен общ музей, който от 1959 г. става Окръжен. Броят на експонатите във фонда на Музей „В. Левски” постоянно нараства чрез откупки или дарения. Сред дарителите са наследниците на съратниците и сподвижниците на Васил Левски, на участниците в Априлското въстание и Руско-турската война (1877-1878 г.).
ВТОРАТА ЕКСПОЗИЦИЯ. В началото на 1959 г. Ловеч става окръжен град. Възниква необходимостта от по-пространствен и по-модерен начин на представяне на темата за националноосвободителните борби с акцент на делото и подвига на Левски. По идея на учителя по история и музеен сътрудник Гено Иванов на мястото, където се е намирала къщата на възрожденския учител, книжовник и борец за независима българска църква поп Лукан Лилов, в която окончателно е учреден Ловчанският комитет, се построява нова музейна сграда. Проектант е арх. Иван Николов, а конструктор – инж. Петър Вълчев. Новият тематико-експозиционен план е дело на Вяра Кирова. Научен консултант е проф. Дойно Дойнов – по това време уредник и научен сътрудник във Военноисторическия музей – София, а художествен изпълнител – художникът Злати Чалъков.
На 17 юли 1967 г. в присъствието на официални лица и множество граждани председателят на Градския народен съвет Коста Бенчев открива тържеството, а секретарят на Градския комитет на БКП Дацо Тотев произнася слово. Министърът на леката промишленост Дора Белчева официално открива музея. На церемонията присъства баба Боцка Николчева – дъщеря на Мария и Никола Цвяткови.
Статистиката отчита, че в периода 1970–1975 г. посетителите достигат рекорден брой – 100–150 000 човека на година. Особен интерес за тях са както личните вещи на Апостола, така и снабдената със светлинен механизъм карта на неговите обиколки из България и възстановката на скривалището в къщата на Величка Поплуканова–Хашнова. По това време в музея последователно работят като уредници Вяра Кирова, Гено Василев, Надежда Кунчева и Геновева Шейтанова.
ТРЕТАТА ЕКСПОЗИЦИЯ. През 1976 г. музеят затваря врати за основно преработване на експозицията. Автори на третия поред тематико-експозиционен план са Надежда Кунчева и Геновева Шейтанова. Научен ръководител е проф. Николай Генчев, а художествен изпълнител – художникът Асен Стойчев. В експозиционната зала е изградено ново ниво, което е пантеон на признателност към дейците на създадената от Левски комитетска мрежа в страната. Връзката между двете нива е пано, дело на художника Цвятко Дочев. Освен експозиционната зала преустройство през 1978 г. претърпява и сградата на Музей „Васил Левски“ през 1981 г. на нейната южна стена художникът проф. Теофан Сокеров изработва пространствено пано, а от Енчо Ганковски са изработени надписите с керамични букви в пантеонната част на музея.
Открита през 1982 г., експозицията е най-дълго правената – 6 години, но и най-продължително съществувалата – 25 години. От същата 1982 г. като уредник в Музей „Васил Левски” работи Иван Лалев, който от 1991 до 2013 г. е директор на Исторически, впоследствие Регионален исторически музей (РИМ) – Ловеч. Екскурзовод до 1986 г. е Снежана Йочева, после за известно време – Мира Кунева, след нея – Веска Петрова, а от 2003 г. – Боряна Боева. Любопитна статистическа подробност е фактът, че на 15 февруари 1985 г. музеят посреща двумилионния си посетител.
След началото на демократичните промени в страната в резултат на създадените неблагоприятни социално-икономически условия посещаемостта в музея рязко спада – не в проценти, а в пъти. Тази негативна тенденция започна постепенно да се преодолява от края на 90-те години на ХХ в.
През есента на 1999 г. с отпуснатите от Община Ловеч средства се направи красивата веранда на сградата на Музея „Васил Левски“. На следващата пролет по програма „Красив Ловеч”, финансирана от испанското правителство, се осъществи основен ремонт на покривната конструкция. Със средства от общинския бюджет през лятото на 2001 г. е подменена с окачен таван старата таванна конструкция на експозиционната зала.
ОБНОВЯВАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА. В навечерието на коледните празници на 2007 г. се пристъпва към пълно обновяване на експозицията. Под ръководството на директора на Регионален исторически музей – Ловеч Иван Лалев бе създаден екип, в който влизат уредникът Теодор Тончев, компютърният график Георги Николов и художникът Тодор Тодоров.
Строително-ремонтните работи, изработката и монтирането на новите алуминиеви витрини, новият парапет над пантеонната част и новата шестоъгълна витрина в нея се осъществяват от плевенската фирма „Авалон” с президент Жоро Аков и нейните подизпълнители.
До навечерието на 18 февруари 2008 г. художникът Тодор Тодоров осъществява експонирането на текстовия и снимковия материал, който е отпечатан в печатница „Дъга” в Ловеч, и приключва с аранжирането на движимите културни ценности (експонатите).
На 18 февруари 2008 г. обновената експозиция е официално открита от Минчо Казанджиев – кмет на Община Ловеч (2003-2015 г.).
До началото на май с. г. вървят довършителни работи – монтиране на големите фотоси над витрините и в крайното малко помещение и ремонтирането на вътрешния коридор, водещ към експозицията. През есента по специален проект е обновена с мебели и съвременна техника малката зала за провеждане на конферентни срещи. Официалното й откриване става на 1 ноември – Ден на народните будители. По същото време е ремонтирана и обзаведена канцеларията на екскурзовода.
Девет години по-късно – през 2017 г., залата за конферентни срещи е превърната в хранилище. През същата година във връзка с честването на 180-годишнината от рождението на Апостола паното, дело на Цвятко Дочев, беше реставрирано от фирма Полихромия – Петрови СД.
През 2009 г. Владимир Зиновиев Бубняк дари восъчна фигура на Васил Левски, изработена от екип на Музея на восъчните фигури в Санкт Петербург.
През годините уредниците от отдел „Възраждане и националноосвободителни борби“, впоследствие „История на България XV – XIX век“ при Окръжен исторически музей, по-късно Исторически музей, а в момента – Регионален исторически музей – Ловеч, осъществяват събирателска, популяризаторска и научноизследователска дейности. Освен научните разработки важно място заема популяризаторската работа – екскурзоводски и специализирани беседи, участие в радио- и телевизионни предавания, издаването на рекламни и научнопопулярни материали. Те са посветени на движимите културни ценности, експонирани в музея и на значимите исторически личности и моменти, за които той разказва.
В експозицията на Музей „Васил Левски“, където основен акцент е най-голямата колекция от лични вещи на Апостола, посетителите имат възможност да се докоснат до високите измерения на неговата личност, дело и саможертва и да съпреживеят важни моменти от борбата на нашия народ за освобождение от османска власт и възстановяване на българската държава. По този начин музеят изпълнява мисията на духовен мост между миналото, настоящето и бъдещето. Притежаващ национална известност, музей „Васил Левски” е част от визитната картичка на града и един от най-посещаваните обекти на Регионален исторически музей – Ловеч.
Автор на статията е Теодор Тончев – уредник в отдел „История на България XV – XIX век“ в РИМ – Ловеч.
