С настъпването на новата 1960 г. в Ловеч започват работа две нови промишлени предприятия – завод „Тодор Кацаров“ и завод за бебешки и детски дрехи „Стоян Едрев“, отделени като самостоятелни от Околийския промкомбинат – Ловеч. По повод 65-годишнината от появата им Регионален исторически музей – Ловеч разказва тяхната история.
Ловешката гордост в дървообработването: завод „Тодор Кацаров“
В икономическото развитие на Ловеч и региона немалък дял се пада и на дървообработващата промишленост. Дърводелската кооперация „Братски труд”- Ловеч е създадена през 1937 г. Мястото и е близо до Покрития мост – на нейното място сега се намира хотел „Ловеч”. След проведената през 1947 г. в България национализация започва окрупняване на предприятията. Производството на мебели, с които е известен районът, се групира в по-солидни предприятия, с възможност за мащабно производство за нуждите не само за страната, но и за експорт. През 1951 г. оформеният вече дървообработващ цех се влива в състава на Околийския промкомбинат – Ловеч. Увеличаването на служителите и работниците в цеха, както и на видовете производство водят до нуждата от нови сгради с по-добри условия на труд. С тази цел цехът се измества на нова площадка – на Табашкото поле, в бившите табахни на братя Христемови. Главно с бригадирски труд, преодолявайки много трудности, работниците изграждат няколко двуетажни помещения. Разрастването на производството на мебели и голямото им търсене на българският пазар водят до решението цехът да се обособи като отделно самостоятелно предприятие. С разпореждане на Министерски съвет № 1639 от 1960 г. цехът прераства в завод „Тодор Кацаров”, като негов пръв директор е Йордан Гетов. За нуждите на завода в Северната индустриална зона на града се строи нова сграда, като към края на 1971 г. основните помещения са готови да приемат първите машини и съоръжения. На 01 май 1972 г. заводът е преместен в новата сграда, където има и ново оборудване – сушилни от ГДР и Полша, лакозаливната машина е доставена от Италия, а шлайфмашините – от тогавашната Федерална република Германия. Заводът има цехове и в околните села: в с. Крушуна се произвеждат библиотеки и табуретки, в с. Смочан – производство на дюшеци, в с. Микре – дограма и в с. Лешница – полувиенски столове. Към завода е изградена парова централа и сушилни, както и навеси за складиране на материалите. Построени са работнически стол и детска градина. През 1989 г. с решение № 98 на Министерски съвет от 26 юни 1989 г. се образува фирма „Емос” АД.
Заводът за бебешки и детски дрехи „Стоян Едрев“
На 1 януари 1960 г. от Околийския промкомбинат – Ловеч се отделя самостоятелен цех за производство на облекла. Новият цех носи името „Стоян Едрев”. Началото е трудно – оборудването е със стари шевни машини – ръчни и крачни, работи се в стари неремонтирани помещения. Произведената продукция е предимно за вътрешния пазар. Постепенно оборудването се обновява – през 1965г. се закупуват първите вносни автоматични плетачни машини „Диамант”. Постоява се и нова сграда в източната производствена зона на града. През 1966 г. с Постановление № 61 на Министерски съвет предприятието е специализирано в производството на детски и бебешки вълнен трикотаж. В условията на съществуващия тогава дефицит това го прави известно в цяла България. През 1977 г. оборудването е допълнено със 100 автоматизирани машини, което води до напълно конкурентно производство. Поради голямата търсене на пазара в предприятието през 1981 г. се внася нова високоефективна електронна техника – линия за производство на 2000 бр. бебешки трикотаж. Създават се цехове в селата: в с. Владиня – плетачен цех през 1969 г., в с. Бежаново – цех за конфекциониране през 1975г., в Български извор – цех за бобиниране, плетене и конфекциониране през 1975 г. През 1989 г. предприятието се преименува във фирма „Нора”.
Автор на статията е Ганчо Ганев – уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ – Ловеч.
