Космосът, една необятна вселена, която ревниво пази своите мистерии, или така поне изглежда за мнозина, които всяка вечер поглеждат с озарен поглед към звездното небе. Често обаче забравяме, че отвъд това същото нощно небе има хора, за които разходките в безтегловност са просто част от ежедневието.
Днес в нашия високотехнологичен свят, както на повечето неща, гледаме и на Космоса „отвисоко“. Даже продаваме парцели – на Луната и Марс. Дори животът в космическите кораби вече не е топ новина, защото от там имаме 24/7 живо излъчване, апликации на телефоните, която показва точната орбита на космическите станции. Преди половин век обаче Космосът беше все още неразбираемото, неизвестното и немислимото дори.
Мечтата на човечеството е един сбъднат сън, започнал от успешния полет на Юрий Гагарин на 12 април 1961 г. 18 години по-късно, на същия знаменателен ден – 12 април, след двудневен полет се приземява „Съюз 33“ – съветски космически кораб, на борда на който е първият български космонавт Георги Иванов. Оттогава изминаха 45 години.
Наред с най-развитите в икономическо отношение страни и България се устремява към своите полети, доказвайки съвременното развитие на научно-техническите си възможности. Тя е 18 космическа, 6-та, изпратила свой гражданин в Космоса, и 5-та държава със свой втори космонавт. Може би е трудно да се обясни на съвременните млади хора какво означава за нашето национално самочувствие този триумф на човечеството, в който един от главните участници бе българин. Тогавашните държавни ръководители го титулуваха с официалното „Герой на СССР“ и „Герой на НРБ“, за обикновените българи той стана и остана истинският герой на епохата. Хората го канеха на празници, кръщенета, сватби, кръщаваха децата си с неговото име.
Първия за него е вече като лично име. Един ден, 23 часа и една минута в Космоса дава титлата за цял живот на ловчалията Георги Иванов. И на документи, и в сърцата на хората той завинаги остава Първия.
45 години от този космически полет е едно от малкото събития, което кара много от българите да се гордеят и колкото повече време минава, толкова повече става ясно, че моментът наистина е бил велик за всички нас.
И днес сме загледани гордо нагоре – в Космоса, който през 1979 г. проговори на български.
Страстта и вярата във висините не трябва да ни напуска и е нужно да вярваме, че някой ден ще имаме трети български космонавт. Затова трябва да всяко дете да мечтае да „лети“.
„Когато дойда в Ловеч, между родните скали, се вълнувам силно, тъй като Ловеч за мен е едно силно заредено енергийно място. Само скалите погледнете колко са красиви, колко са величествени, реката, която прави своите осморки точно тук – в Ловеч и каньоните, които изрязва може би милиони години, тази красота я няма никъде по света. Затова казвам, че Ловеч е най-красивият град на света. Не е само град на люляците, но и градът на най-добрите хора. Като че ли Ловеч облагородява хората, които се раждат тук.“ Георги Иванов
Във фондовете на РИМ – Ловеч са съхранени движими културни ценности, богат снимков и документален материал, които пазят отпечатъка от това събитие, което ни кара да се чувстваме горди като българи, като хора, като нация.
Автор на статията е Ганчо Ганев – уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ – Ловеч.
