На днешния ден преди 135 години в Ловеч е роден Ненчо Рашов – на 26 май 1889 г. в семейството на Цачо и Иванка Рашови. Баща му е обущар и лозар. През 1904 г. Ненчо завършва ловешката непълна гимназия, а след това – и Априловската гимназия в Габрово. От 1908 до 1912 г. е учител – първо в с. Славщица, Ловешко, а после – в с. Голяма Желязна, Троянско. През 1916 г., скучаейки болен вкъщи, започва да записва ловешки градски песни от своята майка. Изправяйки се отново на крака, Ненчо Рашов продължава започнатото, като обикаля родния квартал „Вароша“. При престоя си в Габрово се е научил да свири на цигулка и китара и тези негови умения му помагат, за да нотира записаните песни. През 1923 г.интересът му към точните науки го отвежда във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Когато през 1927 г. се завръща в Ловеч, Ненчо Рашов е загубил всичките си близки – родителите му са починали, същата участ постига и единствения му брат Васил, тогава 45-годишен. Ненчо Рашовсе издържа, като преподава уроци по математика и физика, по струнни инструменти (цигулка, китара и мандолина), наред с товаобработва и наследените от баща му лозя. Свири в различни самодейни музикални състави и участва активно в живота на Ловчанското читалище „Наука“. Заедно с това се занимава с астрономия и създава огромна лична библиотека. През цялото това време Ненчо Рашовиздирва и записва фолклора на родния си град (около 600 песни – тест и нотирани), фотографира ловешки къщи и обичаи, композира валсове, мазурки и полки.
През 1964 г. по повод неговата 75-годишнина е награден с орден „Кирил и Методий“ втора степен – за музикална дейност и културни прояви. Получава и позлатена значка като сътрудник и член на читалището. Умира на 16 май 1979 г., само 10 дни преди да навърши 90-годишна възраст, като завещава на Община Ловеч своята половина от бащината си къща, ръкописите си, библиотеката с повече от 2300 тома, както и част от имуществото си. Немалко от книгите са предадени на ловешките училища, а останалото получава историческият музей в града.
Ненчо Рашов не успява да види издаден резултата от най-важното дело на живота си. Едва през 1991 г. излиза сборникът „Народни песни от Ловешкия край (записал и съставил Ненчо Рашов)“ с подбрани 76 песни и инструментални мелодии. Благодарение на скромното издание по-широка аудитория се запознава с тази безспорно ценна„моментна снимка“ на ловешките градски песни от времето на събирача. През 1997 г. излиза и второ допълнено издание, което вече съдържа 294 записани от Ненчо Рашов песни.
Родната къща на Ненчо Рашов (днес известна като Рашовата къща) е реставрирана още в началото на 70-те години на ХХ в. По-късно за кратко се използва от администрацията на създадения в Ловеч през 1968 г. Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Построена около 1834 г. върху основи от ХVII в., част от които се виждат в мазето, къщата е образцов представител на характерното за Ловеч строителство – с висок приземен етаж (заради наклонения терен) и един жилищен над него. През 1983 г. Рашовата къща е отворена за посетители, като подредената в нея експозиция представя жилище на среднозаможно семейство на интелигент от 30-те-40-те години на ХХ в.с акцент върхуевропейското влияние над живота на ловчалиии и бурния икономически подем на града в този период. В Рашовата къща има и един по-особен кът – в една от стаите (кабинет от 30-те години на ХХ в.) уредниците на музея отдават заслужена почит към делото на дарителя Ненчо Рашов и представят негови лични вещи, с които си е служил по време на многото си и най-разнообразни занимания.
В съседство е Драсовата къща, която от 1973 г. разказва за живота на ловешко търговско семейство от края на ХIХ до началото на ХХ в. Двата двора са свързани с комшулук и така сеоформя Етнографският комплекс на Ловеч. И в двете експозиции са показани движими културни ценности от съответния период, които са събирани от различни ловешки семейства и това позволява на посетителите да проследят развитието за повече от век на ловешката градска култура, както и приобщаването й към културните и стопански достижения на модерната цивилизация.
Етнографският комплекс заема централно място в ловешкия квартал „Вароша“ в хармония със съседните къщи и със своята представителност се превръща в желано и запомнящо се място за посещение на жители и гости на Ловеч. Голяма заслуга за това има и краеведът-дарител Ненчо Рашов, който отдава целия си живот на обичта към родния си град.
Автор на статията е Елена Георгиева – гл. уредник в Регионален исторически музей – Ловеч. Архивните фотографии са от фонда на РИМ – Ловеч.
