На днешния ден – 5 юни 2024 г., се навършват 100 години от създаването на Комитета за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в село Къкрина, на когото дължим възстановяването на сградата на Къкринското ханче. Този експозиционен обект към Регионален исторически музей – Ловеч е първият музей в България, който разказва за живота и делото на Апостола на свободата.
Комитетът за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в село Къкрина се основава на 5 юни 1924 г. със съдействието на Народния комитет „Васил Левски” в София. Инициативата е на родолюбивия и деен общественик д-р Никола Сяров, който е избран и за негов председател. В състава на комитета са Михаил Хаджинеделчев, Стоян Попов, д-р Съйко Съев, капитан Минко Баръмов и Никола Стоицев от Ловеч и Христо Колев и Юрдан Мицов от Къкрина. Седалището на комитета е в Ловеч.
Ръководството излиза с нарочна прокламация към обществеността на Ловеч и страната, с която се призовават всички, които почитат делото на безсмъртния Апостол, да се включат в акцията за възстановяване на Къкринското ханче. Прокламацията гласи:
„Уважаеми Господине, на 5-й юний тая година в гр. Ловеч се основа комитет за възобновяване /реставриране/ оная механа в с. Къкрина, Ловешка околия, където нашият велик революционер-патриот Васил Левски е бил заловен от турските власти на 26 декември 1872 г. Комитетът има за задача да възобнови същото онова гнездо на борците, където страшния за турците бунтовник, заедно с верни свои другари, е нощувал спокойно, скрит от бдящото око на турската полиция, а не да овековечава едно позорно за нацията и историята ни събитие – залавянето на безсмъртния „Левски“, чието име и дела ще красят на вечни времена нашата история.
В тая си задача комитета ще има нужда от парични суми. Ето защо той се обръща към Вас с молба да го подкрепите, като настоите пред общинския съвет да бъде гласувано в тазгодишния бюджет на общината една сума, възможно по-голяма, която сума да бъде внесена след това в най- близкия клон на Българската Народна Банка за сметка на комитета, като вносния лист бъде изпратен на комитета, срещу който ще бъде издадена формена квитанция.
Пожертвования от частни лица изпращани по гореозначения начин, или направо на комитета в Ловеч, се приемат също с особена благодарност като дарителите получат квитанции за сумите. Всички дарения ще бъдат публикувани.
Комитетът вярва, че ще бъде добре подкрепен от всеки съзнателен българин.“
Няколко дни по-късно гражданският комитет се обръща с нова молба към обществеността:
„Неотдавна тук се учреди комитет за въздигане къща-паметник на великия българин, революционера Васил Левски. Задачите на комитета са навременни и от голяма обществена стойност. Левски принадлежи на историята и около голямата му личност не една легенда съществува. За разчистване обективно истинното от субективно легендарното комитетът урежда редица научни изследвания, справяйки се с малкото живи от тия времена свидетели. За да улесни, поощри таченето паметта на Левски, за да изтръгне от голямото забвение великия образ, комитетът възнамерява да употреби всички възможни средства, без да жали труд и време за да реставрира къщата-ханче в с. Къкрина – лобното място на Левски, с което да вдигне храма, в който признателното потомство ще се покланя пред величавия дух, творящ историята му; символ, съкровищница на обществени добродетели от първа величина, от които личността трябва да черпи импулс за отиване нагоре по пътя на културата и напредъка.
За реализиране на тия цели на комитета са необходими материални средства, а за сдобиването с такива е необходимо да се популяризират тия цели. Ето защо той урежда публични събрания, прави изложения пред важни за в случая обществени институции, събира средства и т.н.
В неделя – 29 т.м. в 4 ч. след пладне в читалищния салон комитетът е уредил беседа на тема: „Значението на Левски за българското племе“, която ще се държи от капитан Баръмов Минко. Желателно е масово посещение на гражданството, тъй като беседата обещава да бъде от голям интерес.„
Съдържанието на публикацията свидетелства за изключителната усърдност и целеустременост на комитета, вярата му в осъществяването на благородната идея, а така също и за ролята му на ревностен крепител на историческата ни памет. Не след дълго са получени първите финансови средства от официалната власт и частни лица, но същите са твърде символични.
На първата си извънредна сесия, проведена през юли 1924 г., Плевенският окръжен съвет гласува отпускането на 10 000 лв. за възстановяване на ханчето. Няколко месеца по-късно, на 23 март 1925 г., Ловешката градска община гласува сумата от 5 000 лв. С тези оскъдни средства започва набавянето на строителни материали. По същото време излиза царски указ, с който се разрешава отчуждаване на мястото, където трябва да се възстанови ханчето:
„С царски указ разрешава се да се отчужди за музей къщата-ханчето, заедно с околното място, където е бил заловен великият революционер Васил Левски, в село Къкрина, Ловешко. Един общонароден музей-къща Васил Левски, в който ще бъде събрано всичко с неговата дейност из този край, е несъмнено от обществена полза. Тоя музей ще бъде мълчалив учител на поколенията за служба на родната земя и народа.“
Но в заключителните разпоредби на Указ № 170 от 5 май 1925 г. се постановява, че помощта за Комитета за въстановяване на къщата-паметник в Къкрина е намалена от 20 000 на 15 000 лв. От запазените документи е видно, че идеята за възстановяването на Къкринското ханче преодолява редица трудности, главно от финансова гледна точка. Но също така трябва да отчетем и неугасващия ентусиазъм и голямата отговорност на гражданския комитет, който развива трескава дейност по събирането на така необходимите средства чрез постоянни молби до официалните власти и населението. На 4 март 1926 г. членовете на комитета се обръщат към кмета на Ловеч Цанко Цанков с нова молба да бъдат отпуснати 5 000 лв. от бюджета на общината, подчертавайки, че „вече започна постройката на зданието къща-паметник и има голяма нужда от пари.“
Молба е отправена и до народните представители за сумата от 50 000 лв., независимо че същото искане е отхвърлено в предходната 1925 г. И този път не е постигнат положителен резултат.
Полагането на основния камък за възстановяване на сградата на ханчето се отлага няколко пъти поради неблагоприятни климатични условия. Събитието е насрочено за 28 март 1926 г.:
„На 28 март т.г. – неделя в с. Къкрина, Ловешко, ще се извърши полагането на основния камък за постройка Къщата паметник-музей на Васил Левски. По този случай ще отпътува Ловешкия гарнизон заедно с музиката си и др. обществени корпорации, за ознаменоване малкото тържество. В случай на лошо време тържествата се отлагат за следующата неделя.„
Актът не се провежда и през следващата седмица поради обилните валежи. Ново съобщение е публикувано в местната преса: „Утре ще стане полагане основния камък на Къщата-памятник-музей на Васил Левски в с. Къкрина. По този случай туристическото др-во „Стратеш“ устройва първия си пролетен излет до с. Къкрина. Тръгване 6 часа сутринта. Канят се гражданите и гражданките да вземат участие в тържеството.“
След много перипетии полагането на основния камък за възстановяване сградата на ханчето е извършено на 11 април 1926 г. в тържествена обстановка и е отразено в обширен материал в местния вестник „Стремление“:
„Полагането основния камък на къщата-памятник-музей „Васил Левски “- възстановяване ханчето, в което е заловен великият Апостол, в с. Къкрина, стана тържествено на 11 того, неделя, в присъствието на селяните от селото и околните села, граждани и гражданки от Ловеч, войсковите части от града и Севлиево, д-вото на федерираните зап. офицери и подофицери, ловджийското, юнашкото и колоездачното др-ва, др-во „Сливница“, скаутите, представители на Археологическото д-во и ученици от околните села с учителите си. След обичайните панихида и водосвет председателя на комитета по реставриране ханчето г-н Д-р Н. Сяров държа реч, в която даде бегло описание по залавянето на Левски, след която покани желающите представители на дружества и корпорации да поднесат своите приветствия. Такива бяха направени от командира на 5-а доп. част г. подполк. Коев, коман. на 8 конен полк г. подполк. Божилов, председ. на зап. офицери и подофицери г-н Ст. Торманов, от страна на юнашкото, ловджийското и колоездачно д-ва г-н Ст. Джабарски; г. П. Попов от страна на д-вото на провинциалните журналисти; г-н Юр. Мицов от страна на селото и др. След речите войсковите части дефилираха пред своите командири. Сложена бе обща трапеза за гостите. Хората и веселието продължиха през целия ден.“
В архива на Регионален исторически музей – Ловеч се съхранява оригинална групова снимка от полагането на основния камък на 11 април 1926 г. За първи път фотографията е публикувана от тогавашния уредник на Къкринското ханче Младен Стоянов във вестник „Отечествен фронт“ от 18 юли 1984 г.
Възстановявянето на къщата-музей продължава, но се характеризира с немалко трудности, тъй като наличните финансови средства не достигат. Секретарят на ловешкия комитет „Васил Левски“ Юрдан Мицов подава оставка като секретар-бирник в село Къкрина, понеже е „висш национален и граждански дълг да се посвети всецяло в услуга на комитета „Васил Левски„. Повече от два месеца той кръстосва цяла България, за да набави необходимите средства за довършване на сградата. Благодарение на неговата активна дейност, както и на другите членове на комитета и на населението на Къкрина и региона, до края на 1926 г. къщата-музей е завършена. Най-голямата тежест по строежа на сградата понася върху плещите си населението на село Къкрина: „Селото бе ангажирано с непосилен труд в превоз на дървен строителен материал, камъни, пясък, вар, вода плочи за покрив и др. материал за постройката на храма паметник-музей за Васил Левски, който се построи вече в селото ни„. Постъпват дарения от частни лица: „Един добър българин. Денчо Петров от с. Гостиня, роден в с. Къкрина, по настоящем работещ в Америка, е изпратил подарък 20 долара на читалището „Васил Левски“ в с. Къкрина и други 20 долара за фонд „Постройка къща-паметник на „Васил Левски“ в същото село. Хвала и чест на такива българи, които през материци и океани не престават да мислят за своя род и родина.“ Поради недостатъчния документален материал няма как да цитираме поименно всички, които са се включили в осъществяване на това велико дело, било то чрез доброволен труд, било чрез дарителство. Но неоспорим факт е, че те са оставили своя знак на признателност и послание към идните поколения.
В началото на 1927 г. се пристъпва към следващи действия, свързани с оборудването на къщата-музей. Към обществеността е отправена нова прокламация, призоваваща всички българи, които притежават материали от епохата преди Освобождението, да ги предават за обзавеждане на ханчето. В Плевен – на учителя Петко Цонев или на библиотекаря Иван Донов, в Ловеч – на учителя от Педагогическото училище Гено Иванов. Не след дълго във възстановеното ханче започват да пристигат първите материали, за които няма запазен опис. Сред тях е косата на Васил Левски, предадена по-късно във Военноисторическия музей в София. В края на 1927 г. Комитетът „Васил Левски“ в Ловеч преустановява официалното си съществуване. Независимо от това д-р Никола Сяров и Юрдан Мицов продължават работата по обзавеждането на къщата-музей до нейното откриване.
Тържественото освещаване на първия музей на Васил Левски в следосвобожденска България – Къкринското ханче, е на 10 май 1931 г. и е отразено в обширен материал в местния вестник „Стремление“:
„Освещаването на къщата-паметник „Васил Левски“ в с. Къкрина се извърши на 10 май от Н. Пр. Браницки Епископ Максим. Присъстваха много народ, дошел от града и околните села, гости от София, Плевен, Севлиево и др., колоездачите, туристите, учениците заедно с музиката си, юнаците, войскови части от града и едно отделение артилерия от Севлиево; началникът на областта г. генер. Маринков, н-кът на гарнизона г-н подполк. Йонов, н-кът на трудовото бюро в Плевен М. Илиев и др. След молебена г-н генерал Маринков произнесе патриотична реч за голямото значение на тържеството. Председателят на комитета за въздигане храм-паметника В. Левски, г-н Д-р. Н. Сяров, изнесе исторически данни по залавянето на Апостола, като изтъкна негови и чужди данни и преценки. След речта на г. Сярова говориха секр. на комитета г. Юрдан Мицов, а артистът Владимир Трендафилов изрецитира стихотворението на Вазов „Левски“. Слово произнася и Димитър Страшимиров. Д-во „Осъмски юнак“ изпълни няколко игри, които направиха добро впечатление. На гостите от страна на общината и селяните на Къкрина, бе сложена народна трапеза. Дъждовното време попречи на изпълненията на следобедната програма, а тъй също на мнозина желающи да присъстват на тържеството.“
Събитието е отразено в 30-минутния документален филм „Прослава на Левски“на оператора Христо Константинов. Мероприятията започват през февруари пред паметника на Васил Левски в София, минават през Плевен, Ловеч и завършват в Къкрина. Възстановеното Къкринско ханче се дава за стопанисване на общината в Къкрина, а първи екскурзовод на обществени начала е учителят Петко Цонев.
От юли 1954 г. Къкринското ханче е държавна собственост, а от 1956 г. е филиал към открития през 1954 г. Музей „Васил Левски” в Ловеч. През 1958 г. Околийският народен музей и Музей „Васил Левски” се обединяват под едно ръководство. Къкринското ханче остава филиал към музея, днес Регионален исторически музей – Ловеч. От 1978 г. ханчето е със статут на недвижима културна ценност с категория „Национално значение”.
Из книгата „Съградено от народната памет – История на Къкринското ханче – първият музей за Васил Левски“, автори Силвия Георгиева и Юлия Йовева, издание на Регионален исторически музей – Ловеч, 2017 г.
