Дарители и радетели на благоденствието и популяризирането на родния край чрез историческо-културното му наследство е имало и винаги ще има. В Ловеч едно от най-ярките имена е това на доц. д-р Васил Атанасов. Всичко започва в началото на настоящия век с едно значително по размерите си негово дарение, което полага основите на постоянна експозиция. Благодарение на това Регионалният исторически музей – Ловеч разширява тематичния си обхват, като към историческите ценности е добавен и нов отдел – „Природно наследство“. Дарението инициира придобиването на сграда за експонирането му и извършване на ремонтна дейност с цел адаптирането на обекта за музейни нужди. Така бившето училище „Петко и Любен Каравелови“, основано през 1909 г., придобива нови функции. Там музейната сбирка „Атанас и Васил Атанасови“ отваря врати за посетители на 9 май 2008 г. със своите над 1360 образци от България и света. Специалният барелеф на Община Ловеч за дарител на годината е връчен на доц. д-р Васил Атанасов в навечерието на 1 ноември 2006 г. На 8 април 2022 г. се навършиха 89 години от рождението му. Той се сбогува със земния си път на 26 февруари 2015 г., но дарението, което оставя след себе си, е плод на дългогодишния му труд и е в памет на неговия син Атанас Атанасов, който е роден на 23 юни 1959 г. в Бургас, но твърде рано напуснал този свят – на 6 ноември 1997 г. в Йоханесбург, република Южна Африка, едва 38-годишен. Наред с преподавателската и изследователската си дейност и двамата са откриватели на нови за света минерали: Балканит на Васил Атанасов и Василит на Атанас Атанасов. Днес описанието на тези редки минерали, които се виждат само под микроскоп, присъства в световните специализирани енциклопедии.
Дарената от доц. д-р Васил Атанасов колекция е разположена в три от залите на музейната сбирка, като в първата зала са представителите на кристали, кристални агрегати и срастъци. Във втората зала са минерали с по-сложен химичен състав и структура и съответните класове самородни елементи. А в третата са представителите от различни видове скали и минерали от полускъпоценната и скъпоценната разновидност. Експозицията е богатство за жителите и гостите на Ловеч не само със своето разнообразие, но и с урока по родолюбие, създаден с труда и по волята на един дарител, които остават след него завинаги. Надграждането на тази традиция продължава със следващото дарение, получено от Националния музей „Земята и хората“ в София. То представлява Каменен архив, който маркира какви геоложки процеси са се случвали по нашите земи и е пример за това, че Природата проявява ненадминато творчество при сътворяването на всеки един минерал. Дарението включва 20 образци от Маданското рудно поле и находище „Кремиковци“, което за съжаление вече е затворено. В музейната сбирка могат да се видят: хематит – „Стъклена глава“ от находище „Кремиковци“ /това е камъкът на смелостта и мъдростта, понякога неговият кафяво–червен цвят става почти черен/, гипсова роза от находище „Раднево“ /такива образувания са израснали в рудниците на „Марица – Изток“, особено интересни са, тъй като наподобяват цветя/, клиноптилолитов туф или т.нар. зеолит – Родопско чудо /в него са вложени много поверия и легенди, но и използван в различни сфери, защото може да играе ролята на моликулярно сито/, а също и калцит от Бургаски медни мини /този минерал може да бъде срещнат с най–различни форми на кристалите, а най–красивите образци, с които страната ни е известна, идват от Мадан и от Бургаския руден район/.
Отскоро в музейна сбирка „Атанас и Васил Атанасови“ постъпиха още две дарения с общо четири изключително редки образци – от Общностен център „Ostava.me” – с. Ъглен и фирма „Минера“ ООД – Мадан: халцедонът (захарен кварц) е с находище мина Крушев дол, източни Родопи – Мадан – това е много рядка и ценна разновидност на кварца, която на външен вид изглежда като поръсена със захарен памук и се счита за кристала на меката подкрепа и твърдата опора. Образецът на орфеевият ахат пък съдържа цветовете на ясписа, но има структура на ахат и е от район Вишеград – Кърджали /находища на този вид ахат са само в Мексико и в българските Родопи/. Постъпилият черен оникс (ортоцерас) от Мароко е дарение от „Минера“ ООД – Мадан и е представлява фосил на прародител на днешните калмари и октоподи, обитавал Земята преди около 300-500 милиона години. Лабрадоритът с произход от Мадагаскар, дарен от същата фирма, често е откриван в някои от падналите на нашата планета метеори и заради невероятното си преливане на цветове често е използван в бижутерията.
Минералите са едно от чудесата на света. Според Международната минерална асоциация към месец януари 2022 г. са известни над 5 780 минерални вида. Тайнствени, прелестни вечни – те ни вълнуват с прекрасни форми, с божествените си багри, с играта на светлината. Минералите като звездите предизвикват у нас постоянен стремеж да ги открием.
Музейната сбирка „Атанас и Васил Атанасови“ в Ловеч се намира непосредствено до магазин „Билла“ и е с лятно работно време 9:00-12:00 и 14:00-18:00 ч.
Музейна сбирка „Атанас и Васил Атанасови“
