„Първа, що-годе вярна, статистика на град Ловеч имаме от никополския български католически епископ Филип Станиславов. С дата 4 февруари 1659 година той пише, че в града има около 2000 мъже и жени от православно изповедание и 5 000 турци. Към това време Евлия Челеби пише, че в Ловеч има три хиляди къщи. Знаем от много други описания на Евлия, че той обича да преувеличава, иначе би излязло населението на Ловеч над 15 000.“ – с тази кратка бележка започва статията „Населението на град Ловеч“ от проф. Анастас Иширков, публикувана през 1930 г. в кн. ІІ от поредицата „Ловеч и Ловчанско“. По-нататък той цитира данните за ловешкото население на Ами Буе от 1837 г. – „най-малко 12 до 15 000 жители“ и на Гийом Лежан от 1857 г. – 15 000 души. Според професора „за населението в Ловеч преди освобождението на България ни е дал добри сведения Феликс Каниц, който се бавил дълго време в Ловеч и е имал добри приятели между българи и турци и е бил добре гледан от турската власт“. Затова и може да се доверим на преценката му, че през 1871 г. градът има: „повече от 12 000 жители. Той [Ф. Каниц] смятал около 1200 турски къщи по 5 души жители – 6 000, около 800 български къщи по 6 жители 4 800 души, към тях трябва да се прибавят войска и стражари, чужденци и приръстът от времето, когато са броени къщите до 1871 г. или всичко 1 200 души, или всичко около 12 000 души.“ Каниц цитира и официалната турска статистика от 1870 г. и смята, че в Ловеч има повече от 3 000 сгради. Някои статистики дават по-малък брой на жителите на града, но това се дължи на различни политически събития, както и на болести.
Историята на руско-турските войни през ХІХ в. също се отличава с трагични за Ловеч епизоди. Един такъв е този от 1810 г., когато голяма група ловчалии „избегали във Влашко и мнозина от тях не се върнали вече“. Когато през 1877 г. поредната руско-турска война достига до Ловеч, градът дава 295 жертви, изброени поименно в статията „Освобождението на гр. Ловеч през 1877 г.“ в кн. V на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. След войната много турци, участвали в трагичните събития, напускат града, а има и много починали от тиф. Затова и в рапорта си с дата 4 юни 1880 г. белгийският консул Янсен пише, че Ловеч, „който преди войната броил 15 000 души, имал в 1880 година едва 5000“.
На 31 декември 1880 г. се извършва първото официално преброяване на населението в България и „според него Ловеч е имал живеят 5 898 жители, заедно с войската“.
По материали от поредицата „Ловеч и Ловчанско“ – Елена Георгиева, гл. уредник в Регионален исторически музей – Ловеч.
