Календарните празници и обичаи имат непосредствено отношение към основните и отговорни моменти на стопанската дейност в близкото ни минало. В голямата си част те отразяват вековния опит и наблюдения върху природните явления, смяната на сезоните и характерните селскостопански работи . Именно с тях е свързана и функционалната същност на календарната обредност, насочена преди всичко към магическо въздействие върху природата, целяща осигуряване на плодородие, плодовитост по добитъка, здраве на хората и, разбира се, общо благополучие.
На 12 декември се почита паметта на св. Спиридон Чудотворец, един от най-тачените светци в православието. От публикация на Венцислав Каравълчев научаваме един интересен факт от житието на светеца, а именно че пътят му е минал през територията на днешните български земи. През 4-ти век в днешна София е свикан вселенски Сердикийски събор (342 г). Едно от главните действащи лица е св. Атанасий Велики, който в своята т.нар.”Втора апология”, съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в Сердика (дн. София). Славата на св.Спиридон и чудесата му са били толкова големи още приживе, че непосредствено след смъртта му почти всички църковни историци и писатели от V в. пишат жития за него и му отделят специално внимание.
Народът ни също почита светеца като покровител на всички занаятчии. Чества се като празник на различните еснафски гилдии – тухлари, обущари, бакърджии, дюлгери. Освен това към средата на миналия век е приет и за покровител на плетачи и тъкачи. В Ловешкия край в близкото ни минало е считан основно за патронен празник на грънчарите и това е обяснимо предвид доброто развитие на този занаят в Троянския балкан.
Две легенди, разпространени в нашия регион, обясняват защо точно св. Спиридон се почита като покровител на занаятчиите. Според едната, известна на почти всички майстори, светецът измислил грънчарското колело и научил хората да точат на него съдове. Преди това съдовете се плетели от върбови пръчки като кошници и отгоре се мажели с глина, а когато позасъхнели, се изпичали в пещите за хляб. Спиридон направил колелото, седнал до него и ударил една топка глина, като го завъртял. Хванал глината с ръце и се опитал да направи съд, но тя полепнала по дланите му и нищо не се получило. Легендата разказва, че от сълзите на разочарования Спиридон глината се намокрила и сама започнала да се оформя между пръстите на светията. Така той научил хората да правят глинени съдове, затова е почитан като патрон и на този занаят.
Папукчийството /чехларството/е един от най-разпространените занаяти в Тетевен, Троян и Ловеч. Папукчиите почитат също за свой покровител св. Спиридон на 12 декември. Тогава е патронният празник и на техните еснафи. Според преданието св. Спиридон учил папукчийството в Палестина. Оттам се заселил в Солун, а след неговата смърт занаятът се разпространил и по другите градове. Легендата разказва, че самият светец бил с едно око, тъй като другото го избол без да иска с шилото, докато работел. Смята се, че той първи изнамерил шилото, с което си служел при пробиване на дупките, когато шиел сандалите, с които са изобразени светците на иконите.
В голяма част от селищата в Ловешко битува поверието, че на Спиридоновден слънцето се завърта към лято и поема своя обратен път към топлата и слънчева половина на годината.
Автор на статията е Силвия Вутева – уредник в отдел „Етнография“ в РИМ – Ловеч.
