На 10 март 1945 г., преди 80 години, областният състав на Народния съд в Ловеч произнася първата си присъда. На 30 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт вече е приело Наредба-закон за извънреден съд, на 3 октомври тя е утвърдена, а след това – и обнародвана в Държавен вестник (бр. 219 от 6 октомври 1944 г.). Наредбата погазва грубо Търновската конституция, която забранява създаването на изключителни съдилища, противоречи и на действащия тогава Наказателен кодекс, който не допуска прилагането на закони с обратна сила. „Народните обвинители“ се назначават от изпълнителната власт – Министерския съвет, а „народните съдии“ се избират от областните комитети на Отечествения фронт, без да се изисква от тях задължително юридическо образование или квалификация. Тогавашният вътрешен министър Антон Югов докладва през ноември 1944 г., че са арестувани 28 630 души. Обвиняемите са 10 919, съдбата на останалите е неизвестна. От 20 декември 1944 г. до 29 април 1945 г. съставите на Народния съд провеждат 135 процеса в цялата страна и произнасят 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. 1576 присъствени смъртни присъди са изпълнени веднага. Много от осъдените на смърт са вече убити в чистките след 9 септември 1944 г. Сред тях са дори хора, убити от комунистически терористични групи през 1943. Издадената смъртна присъда на вече убит човек е и репресия върху близките, защото Наредбата-закон предвижда конфискация на движимото и недвижимото имущество на осъдения. Присъждат се и много други тежки наказания: глоби и лишаване от права. Оправдани са едва 1516 души, а срещу 451 души делата са прекратени. Присъдите не подлежат на обжалване. За мащаба на разправата говори и фактът, че в Нюрнбергския процес (срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста) са осъдени на смърт само 12 души, а в Токийския – 7.
На 1 февруари 1945 г. на внушителен митинг пред Съдебната палата в София са обявени първите смъртни присъди – на осъдените от Първи и Втори състав на Народния съд, това са регентите, министрите заедно с министър-председателите в пет правителства (от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г.), дворцовите съветници, народните представители от XXV обикновено народно събрание и други граждански и военни лица. Екзекуцията е извършена още същата нощ. Според тогавашният министър на правосъдието – комунистът д-р Минчо Нейчев, двата централни процеса нанасят съкрушителен удар върху старото държавно устройство: „От всички регенти, министри, царедворци и народни представители нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт.“
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите се определят от централното и местните ръководства на комунистическата партия. Върховните състави имат повече членове и са 13 на брой, а областните са 5-членни и са общо 68 в цялата страна. Три от тях са в Ловешка околия и тяхната юрисдикция се простира върху днешните общини Ловеч, Летница и Угърчин. Обвинител и организатор на трите процеса в Ловеч е Стоян Стаев. Присъдите са произнесени през месец март 1945 г. Общо в Ловеч и Ловешка околия са осъдени са 434 човека като от тях 121 на смърт, на доживотен строг тъмничен затвор – 27, условно – 33, а 187 – на затвор от 1 до 15 години. Всред жертвите на Народния съд са имената и на шестима видни граждани, заслужили с делата си почитта и уважението на ловчалии:
Коста (Косто) Илийчов Дочев (роден на 1 януари 1873 г. в Ловеч) е български офицер и общественик. Завършва дивизионна учебна команда. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, достига до чин капитан. Кмет на Ловеч в периода септември 1905 до октомври 1908 г., а после до 1912 г. е общински съветник. След войните е председател на читалищното настоятелство и деятел на дружество „Червен кръст“, с чийто почетен знак е награден през 1940 г. Има принос за строежа на ловешката детска ученическа колония. Дългогодишен управител на Акционерно-спестовно дружеството, по-късно – Ловешка търговска акционерна банка. Арестуван и убит без присъда след деветосептемврийския преврат през 1944 г. Осъден задочно на смърт.
Сирко Станчев Петков (роден на 8 февруари 1893 г. в Ловеч) е български офицер (полковник), участник във войните, народен представител и политик, адютант на цар Борис ІІІ. Завършва Военното училище на 2 август 1912 г. във випуска на престолонаследника княз Борис. Като командир на рота от 34-ти пехотен Троянски полк участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Ранен при Одрин през 1913 г. Два пъти награден с орден „За храброст“. Капитан от 1917 г. От 1918 г. е командир на охранителната рота в Чамкория. След войните е назначен за адютант на цар Борис ІІІ. Завършва генералщабна академия и от 1924 г. служи в Генералния щаб на армията и в щаба на 1-ви пехотен Софийски полк. През 1928 г., вече подполковник, напуска военната си служба по собствено желание. Занимава се с търговия и обществена дейност в София. Завършва специалностите „Търговия“ и „Дипломация“ в софийския Свободен университет. След преврата на 19 май 1934 г. заради своята близост с царя е интерниран от правителството на Кимон Георгиев в гр. Даръ-дере (дн. Златоград). През 1938 г. местните жители го избират за народен представител в ХХІV обикновено народно събрание, след това – и в ХХV обикновено народно събрание. Подписва се под писмото на Димитър Пешев срещу депортирането на българските евреи. Осъден е от Втори състав на Народния съд на смърт и екзекутиран. Присъдата му е отменета през 1996 г. Улица в Златоград носи неговото име.
Стефан Георгиев Рясков (роден през 1880 г. в Габрово) – български общественик, редактор и издател на ловешкия вестник „Стремление“ (1905-1944). Народен представител в ХХII обикновено народно събрание (1927-1930). Убит на 2 октомври 1944 г., а през месец февруари 1945 г. задочно осъден на смърт от Народния съд.
Стефан Радионов Йосифов (роден на 3 март 1893 г. в Ловеч) е български офицер (капитан), търговец, общественик и политик. Участник в Първата световна война. Народен представител в ХХІV и ХХV обикновени народни събрания. Осъден е на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата му е отменена през 1996 г.
Стоян Христов Никифоров (роден на 1 януари 1888 г. в Ловеч) е български адвокат, журналист, депутат и министър. Син на търговеца, политик и дарител Христо Никифоров. Завършва Военното училище в София, учи право във Франция. Участва в Балканската и Първата световна война. След това е адвокат и областен управител на Плевенска област. През 1938 г. е министър на търговията, промишлеността и труда, а после подновява адвокатската си кариера. Председател на Върховната стопанска камара (1940-1944). Обявява се против депортирането на българските евреи. Осъден е на смърт и конфискация на имуществото от Народния съд. Присъдата е изпълнена на 2 февруари 1945 г. Признат за невинен през 1996 г.
Инж. Христо Петров Дойчинов (роден на 22 август 1892 г. в Ловеч) е български политик, министър от последното царско правителство. През 1914 г. завършва Военното училище в София и участва в Първата световна война като артилерийски офицер в 1-во конно артилерийско отделение. На 21 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. Завършва право в Софийския университет, а после – и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател във Висшето техническо училище в София и софийски областен управител. Директор на мина „Перник“ (1941-1942) и министър на железниците, пощите и телеграфите (1943-1944). В периода от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. е министър на земеделието и държавните имоти. Осъден е на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото от Народния съд. Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г.
Към края на Народния съд намиращият се по това време в Москва Георги Димитров дава заповед за нова вълна репресии спрямо близките на подсъдимите. С радиограма до Трайчо Костов от 19 април 1945 г. разпорежда: „Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля.“ Голяма част от близките на обвиняемите вече са изселени – даже преди Народният съд да започне. След заповедта на Георги Димитров тяхната участ споделят още стотици семейства. По данни на тогавашната Дирекция на народната милиция към юли 1945 г. са изселени 4 325 семейства с 11 875 членове. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 г. до май 1945 г. всички изселени лица са 28 131 души. Макар че работата на съдебните състави е ограничена от краен срок 31 март 1945 г., репресиите продължават и след тази дата. Преписките продължават да се разглеждат и да се изпълняват смъртни присъди и през 1946-1947 г.
С решения № 234 от 12 април 1996 г. и № 172 от 26 август 1996 г. Върховният съд на Република България отменя изцяло присъдите, издадени от Първи и Втори състав на Народния съд с мотив липса на доказателства. Несправедливите решения на Народния съд са сред изброените престъпления на комунистическия режим в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от ХХХVІІІ народно събрание на 26 април 2000 г. (Държавен вестник, бр. № 37/5 май 2000 г.). От 20 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Автор на статията е Елена Георгиева, гл. уредник в Регионален исторически музей – Ловеч.
