Люляковите музикални вечери за пореден път ще се проведат в Ловеч от 8 до 10 май 2025 г. в Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Те водят началото си от далечната 1933 г., когато в средите на ловчалии, живеещи в София, се заражда идеята за ежегодни посещения в родния Ловеч по време на великденските празници.
През 1934 г. ловешкият вестник „Стремления“ пише: “…зароди се идеята за ежегодния събор на ловчанци от София и други градове. И като най-подходящо време се избра най-хубавият месец на пролетта – май, когато люлякът цъфти. След Покрития мост, люлякът, който краси величествения Стратеш и околностите на града, е най-характерният за Ловеч. И оттам ще се казва: Ловчански събор, по случай празника на люляка….!“ Първоначално се наричат „Люлякови празници“.
През следващите години тържествата са отново организирани. Устройва се богата и разнообразна програма, която включва: изложби на индустриални предприятия в сградата на Популярна банка, забавни игри, организирани от Юнашкото дружество в „Танц парк“, женското дружество „Благодетел“ организира в хижа „Стратеш“ „Майска танцувална вечер“. В този период празникът носи името Люлякова гостоприемна седмица.
През 1956 г. с решение на Градския съвет в Ловеч пролетните празници се преименуват в Люлякови музикални вечери, а от 1963 г. провеждането на празника е под името „Когато люлякът ухае“ и съдържа богата програма от концерти, спектакли на гостуващи оперни театри, симфонични и камерни оркестри, хорове и артисти от цялата страна. В Люляковата седмица се включени още и изложба на ловешки художници, състави за народни песни, певци и инструменталисти.
През 1965 г. Люляковите музикални тържества са обявени за културно събитие от национален мащаб. Те се провеждат в периода 21-29 април със съдействието на Комитета за изкуство и култура. (През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура).
Високото ниво, на което е поставено провеждането на празника, е уважено от гостуванията на известни артисти (Стефан Гецов, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Стоянка Мутафова), поети (Георги Джагаров), лауреати от международни балетни конкурси, постановки от оперети и спектакли, изнесени от Държавния музикален театър, Русенската опера, Плевенския симфоничен оркестър, Старозагорската опера, Оркестъра на Българското радио и телевизия. Освен това в програмите на празника са включени местни ученически, читалищни и самодейни колективи. По това време отваря врати и новопостроеният летен театър „Христо Смирненски“. Разположен амфитеатрално на 2500 кв.м площ с 1800 места, две кабини за прожектиране, две гримьорни, малка сладкарница. На неговата сцена пее Лили Иванова.
От 1968 г. Люляковите музикални тържества носят името на Панайот Пипков, като тяхното провеждане е в края на април или средата на месец май. В периода 1963–1971 г. музикалните тържества се провеждат ежегодно, като на тях се изпълняват само български творби. Прекъсват за три години поради пожар в сградата на театъра в Ловеч и са подновени от 1974 г., като проявите започват да стават през година. Когато не се провеждат Люлякови музикални тържества, се предвижда да бъдат реализирани културни събития под наименованието Дни на българската музика.
През 1976 г. Люляковите музикални тържества носят вече името „Панайот и Любомир Пипкови“. В този период се прави сполучлив опит тържествата да излязат извън рамките на града. Така например Пловдивската опера гостува на Троян, а хор „Бодра смяна“ – на Тетевен. По-късно празничната сцена се изнася и към Летница и Априлци. Така тържествата излизат от рамките на Ловеч.
Провеждането на пролетния празник понякога се съчетава и с национално значими дати и събития. Така например провеждането му през 1978 г. е посветено на 100 години от Освобождението на България. Последните проведени музикални празници преди настъпилите промени от 10 ноември са на 21-27 април 1989 г.
На своето заседание от 28 април 1993 г. ловешкият общински съвет приема решение за Ден на Ловеч да бъде определена датата 11 май. Същата година се провеждат и Люлякови музикални тържества в периода 9-24 май под името майски празници „Св. Кирил и Методий“. След 20-годишно прекъсване през 2014 г. празниците са възстановени с ново име – Люлякови музикални вечери, благодарение на реализиран съвместен проект на Драматичния театър и Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“.
Оттогава насам музикалните празници се осъществяват всяка година и се превръщат в тържество на българската музикална култура, при което гостите и гражданите на Ловеч се срещат с голямото българско творческо и изпълнителско изкуство. Това културно събитие отговаря и допринася за срещата на ловчалии с големите имена в българското професионално музикално изкуство, а изборът на изпълнители и спектакли в програмата спомага за превръщането на Ловеч в културна територия, на която всеки може да се докосне до големите и стойностни постижения в изкуството.
Автор на статията е Ганчо Ганев – уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ – Ловеч. Фотографиите са от фонда на Регионален исторически музей – Ловеч.
