През епохата на Възраждането Ловеч се слави като лозарски и винарски център. Хубавото ловешко вино намира добър прием в планинските райони на България. Освобождението на България (1878 година) донася свободата на изстрадалото българско население. Но то довежда и до редица промени в обществено-икономическото положение на българите, включително и в град Ловеч. Под влияние на загубите на пазарите на огромната Османска империя и вкуса на българите към засиления внос на евтини западни промишлени стоки търговията и особено занаятчийството на Ловеч преживяват упадък. Тогава? Разорилите се занаятчии и търговци се насочват към лозарството и винарството. Земите на изселващото се турско население са изкупени от местните българи за кратко време и на тези земи са засадени лозя. Така например е постъпено с една от най-плодородните местности на град Ловеч – Тележене. Според спомени на писателя Иван Цанков в града са култивирани над 30 сорта грозде, като най-разпространените са били от сортовете гъмза, памид и тамянка. Най-големите притежатели на лозя са Алекси Серафимов – 115 дка, Атанас Бичкиджиев – 60 дка, Цачо Рашов – 50 дка и т.н. Мнозина са имат по 10-20-30 дка лозя, което за онези времена никак не е малко. Бурното развитие на лозарството и винарството в града дава възможност ловчалии да се представят много добре на Първото Пловдивско изложение (1892 г.). От 11 жители на града, предложили на компетентното жури качествата на своите вина, осем са отличени с награди. Всичко върви добре, докато не се появява една страшна болест по лозите, наречена филоксера. Тя се причинява от малко насекомо, което поразява кореновата система на лозите и те скоро „почерняват”, т.е. напълно изсъхват. Болестта е пренесена от САЩ случайно с внос на лозови пръчки. Разпространението на филоксерата в Европа е толкова силно, че е сравнявано с чумата, върлувала в нашия континент през 30-те години на ХІХ в. И действително от 1863 г. до 1923 г. (за 60 години, б. а.) филоксерата съумява да унищожи „до крак” всички стари европейски лозя. Какви ли не методи са опитвани за борба с тази страшна болест – нищо не помага. Но будният човешки ум не стои и няма прегради. Французите проф. Планшон и проф. Лалиман разкриват високоефективен метод за борба с болестта. Те забелязват, че филоксерата не напада американските лози и присадките, направени на тяхна подложка. Най-после е намерен начинът за противодействие.
В България филоксерата за първи път е забелязана през 1883/84 г. във Видинско, като постепенно обхваща цялата страна, за да „стигне с исполински крачки” и до най-южните райони на страната до Балканската война през 1912 г. Унищожени са старите лозя. Известният български писател и общественик Михалаки Георгиев първи подема борбата с болестта. След десетилетие го наследява Христо Фетваджиев. През 90-те години на ХІХ в. той организира изпращането на специални чиновници за борба с филоксерата в най-застрашените райони на България, организира курсове за обучение на лозарите и създава първите в България държавни лозови разсадници във Видин, Плевен и други градове. В тях се отглеждат устойчиви на болестта т.нар. „американски лози”, които могат да бъдат закупени от нашите лозари.
И Ловешкият край не е пощаден. За пръв път за наличието на филоксера в земеделските земи на Ловешка околия се споменава в едно изложение на ловчанския окръжен управител през 1895/96 г., в което се казва, че: „страшната болест е забелязана през 1894 г., като през следващата 1895/96 г. е взела твърде големи размери и застрашава да унищожи лозята за кратко време”. Докато през 1894 г. са засегнати само 1500 дка лозя, то общо през 1895/96 г. площта на заболелите насаждения достига 6016 дка или близо 1/5 част от площта на засетите лозя в нашия край. През 1895/96 г. е назначен първият специален чиновник за борба с филоксерата – Манолов, който изпълнява и ролята на земеделски надзирател. По отчетите на окръжния управител личи, че горепосоченият чиновник изглежда не може да се справя със своите задължения, тъй като работата на открития в Ловеч по това време Държавен лозов разсадник не върви добре. След три години – 1898/99 г., отново местният окръжен управител посочва в отчета си, че филоксерата продължава да настъпва в лозята на Ловешко. От една приложена таблица се вижда, че сред най-засегнатите селища са Ловеч и близките села – Лисец, Баховица, Радювене, Гозница и Деветаки, като е подчертано, че в село Лисец почти всички заразени лозя са изсъхнали. Единственият ефективен начин за борба с филоксерата е изкореняването на старите лозя и замяната им с нови насаждения от т.нар. „американски пръчки”, устойчиви на болестта или с присаждането на български сортове върху американски подложки. Новите насаждения се набавят от местния лозов разсадник, който през 1898 г. подобрява дейността си и започва да произвежда по 100 000 американски пръчки и 100 000 вкоренени лозички годишно. По този начин могат да бъдат възстановени опустошените от болестта насаждения. В тази насока помощ оказва новият енергичен чиновник по филоксерата Тютюнджиев. В сборника „Ловеч и Ловчанско” (т. VІІ, С., 1938 г.) се посочва, че първи подновяват старите си лозя с нови известните лозари от Ловеч Михал Тошков и братята Димитър и Тома Хаджидойчинови. Освен в Държавния лозов разсадник с вноса на американски лози по-късно започват да се занимават и някои предприемчиви ловчалии – Стоян М. Коев, инж. Ненчо Ганев и др. В края на ХІХ в. те заедно с други техни последователи организират с помощта на жители от съседните на Ловеч села Гозница и Продимчец цели „работилници” за облагородяване на лози. Това е забелязано от един от най-изтъкнатите специалисти по лозарство тогава в България – Васил Маринов, който в книгата си „Американските лози и възобновяването на лозята” дава много примери от Ловеч за присаждането на местните лозови сортове върху устойчиви на болестта американски лозички.
Благодарение на упоритостта на ловешките лозари страшната болест филоксера започва постепенно да се преодолява и до края на 20-те години на ХХ в. почти всички стари лози са изкоренени и заменени с нови – американски, устойчиви на заболяването. През 1922 г. местните лозари и винопроизводители основават Лозаро-винарска кооперация „Гъмза”, прераснала в наши дни в една от фирмите в града – „Винал”.
