Преди време с нас се свърза почитател на ловешката история. Оказа се, че се интересува от един на пръв поглед прост въпрос, на който не успява да намери отговор – както от институциите, така и в литературата. Накрая той се обърна към музея и написа: „Здравейте, наскоро попаднах на интересен адрес в Ловеч. Улицата носеше името „Княгиня Невинна“. Не успявам да намеря нищо за тази княгиня. Бихте ли ми помогнали, като ми кажете на кого и защо е кръстена улицата“. Да, ето я загадката – коя е невинната княгиня, на която е кръстена една от малките улички в ловешкия квартал „Дикисана“? Кой и в какво я е обвинил?
А уличката наистина е съвсем малка – започва от ул. „Чаталджа“ и след две пресечки краят й достига до ул. „Велики Преслав“, за да продължи нататък с вече ново гръмко име – ул. „Хан Крум“. „Княгинята“ си има номера само от 1 до 14, разпределени между сгушени в зеленина къщи и малки кооперации и най-голямата й забележителност е, че минава покрай толкова известната ловешка езикова гимназия. Явно този, който е кръщавал улиците около това емблематичното училище, е имал чувство за хумор, защото от другата страна пък е ул. „Осъмски юнак“. Всяка княгиня трябва да си има свой юнак, разбира се, но… за това друг път. Да се върнем на въпроса, зададен от любителя на ловешката история. Загадката се оказа колкото историческа, толкова и граматическа. Защото всъщност името на улицата е „Княгиня Невина“ (с ударение на Е и едно Н), а не „Невинна“, нищо че известните сайтове за адреси непрекъснато ще ви „поправят“, докато я търсите. Пък и на самата улица табелите са колебливи (зависи кога и кой ги поставя), същото се вижда и в някои документи, даже и в официалните.
Постепенното преминаване към „невинна“ е класически пример за народна етимология, т.е. опит да се обясни и оприличи неясна дума с нещо познато. Същото е когато някой казва полЮлей, защото се люлее, а не правилното полИлей, т.е. поли- („много“) и елей („дървено масло, зехтин“, с какъвто хората са пълнели древните лампи) или иначе казано – „многосвещник“. Е, човек не може да знае всичко – важното е да е любопитен и да търси. Отклоних се. На въпроса – коя е княгиня Невина? Отговор намираме в ръкописа на Борис Караконовски „Град Ловеч и събитията на неговата история“, датиран от проф. Анастас Иширков към 1897 г. Това съчинение се намира във фонда на Регионален исторически музей – Ловеч, а през 2007 г. по повод 110-годишнината от написването му е издадено като част 6 от Библиотека „Съкровищница“ на музея. Там на страница 16 при описание на местностите от лявата страна на река Осъм става ясно, че има „Невинска скала (сега Башбунарска)“ и по-нататък четем: „Невинската стена държи направление от юг към север и се свършва с прекрасната местност Невин с подножия до моста. Тук, недалеко от Конския път, над самия Невински извор има просек[а], останал навярно от стари години, на когото пътят води за Пролоза и се съединява с Конския.“ Борис Караконовски продължава: „Местността Невин лежи на северната ширина от Невинската скала и гордо се издига над самия мост, до който опират Невинските скали и пазаря. В старо време Невин бил укрепление, затова турците го нарекли Декисан, т.е. Дик-исар (стръмно укрепление). Болярите живеели тука по причина, че местността е най-здравата (т.е. здравословната) част на града. Впоследствие Невин останал за собственост на турците, в когото се въдворили на оседлост (т.е. уседналост). После минуващата 1877/78 г. война, Невин бил разорен и оставен от ловчаните в презрение.“
Липсват сигурни исторически данни за конкретна княгиня Невина (ударението е съща на Е, както и на местността), княгинята от крепостта. Вероятно става въпрос за фигура, която носи спомен за отминали красота, сила и власт, което се среща много често като похват във фолклора. Както разбирате – изобщо не е случайно, че въпросната улица е точно в днешния квартал „Дикисан“. Който, разбира се, отново е населен, все пак е най-здравословната част от града, нали така.
Автор на статията е Елена Георгиева, гл. уредник в Регионален исторически музей – Ловеч.
