На 23 септември /сряда/ 2020 г. от 17:00 ч. в изложбената зала на Регионален исторически музей – Ловеч „Покрит мост“ бе открита изложбата “Владиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион“. Съорганизатор на събитието е Националният археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/. Експозицията представя най-важните резултати от археологическите разкопки през последните два сезона – 2019 и 2020 г., при с. Владиня и гр. Летница. Това са част от спасителните проучвания във връзка с изграждането на преносен газопровод – т.нар. Балкански поток.
Изложбата е съпътствана от каталога „Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще“. В него основно са показани участващите в експозицията находки от с. Владиня и гр. Летница, но са добавени и шест статии, посветени на проучванията на обекти по цялото средно течение на р. Осъм, които обхващат всички исторически периоди от ранната Праистория до средните векове. Обзорната статия на каталога е от доц. д-р Христо Попов и проследява както новите проучвания през последните две години, така и 120-годишната история на археологическите разкопки в Ловешко. Книгата излиза под № 19 на поредицата „Каталози“ на НАИМ при БАН. Изданието е двуезично – на български и английски език, богато илюстрирано и снабдено с карти и библиография, което го правят изключително ценно както за специалисти, така и за многобройните любители на археологията.
Изложбата бе открита от директора на Регионален исторически музей – Ловеч Капка Кузманова и директора на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов в присъствието на множество колеги от музейната гилдия и любители на археологията. В словото си г-жа Кузманова каза: „През септември с различни инициативи в цялата страна отбелязваме Дни на европейското наследство“, през които представяме българското културно-историческо наследство, нашата идентичност в европейското семейство. Част от културно-историческото наследство е неизчерпаемото богато археологическо наследство. За да стигне до музейната витрина археологическата културна ценност изминава дълъг път. Създава се от човека в определен етап от развитието на човешката цивилизация. Престоява в земните пластове и под вода хиляди години. И тук идва науката археология, в буквален превод „Слово за миналото“, която чрез теренни археологически проучвания издирва и регистрира археологическите обекти. Определя основните им характеристики – хронология, вид, граници. Чрез археологически разкопки открива, анализира, документира, определя научната и културната стойност, опазва, адаптира, социализира и популяризира археологическите артефакти. Или археологията реконструира бита и културата на хората от миналото през всички етапи от тяхното развитие. Затова теренните археологически проучвания и разкопки са научноизследователска дейност, която изисква много интердисциплинарни знания от науките история, геология, география, химия, физика, етнография, антропология, зоология, история на изкуството. Координатор на теренните археологически проучвания в Република България е Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Те се провеждат с разрешително на министъра на културата на основата на експертно становище на Съвета за теренни проучвания. Води се теренна документация, която документира всеки момент от археологическите разкопки. След приключването им със заповед на министъра на културата се съставя експертна комисия, която приема обекта, съставя протокол и дава предписание за последващи действия. Повод за изложбата „Владиня Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион“ са резултатите от проведените спасителни разкопки през 2019 г. През територията на Ловешка област минава трасето на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на Булгартрансгаз“ паралелно на северния газопровод до българо-сръбската граница. В Ловешка област са определени два обекта за археологически разкопки – в землището на село Владиня с научен ръководител Мая Димитрова и в землището на град Летница с научен ръководител гл. ас. Любен Лещаков. Колегите работиха от март до ноември-декември при всякакви климатични условия. Започнаха в студено и ветровито време, минаха през дъждовен период и период на продължителни горещини и засушаване и завършиха в студено време. Натоварените графици, големият обем от задачи и кратките срокове наложиха мобилизиране на цялата археологическа и музейна гилдия. Във Владиня помагаха колеги от археологическия институт, регионалния музей в Смолян, историческите музей в Казанлък и Карнобат, археолози на свободна практика и студенти. В Летница помагаха колеги от археологическия институт, регионалните музеи в Шумен, Бургас и Пазарджик, археологическия музей „Марица-Изток“. В проучените площи на двата обекта са разкрити останки от няколко периода. Научните резултати от разкопките. При Владиня: Разкритото селище от Средната бронзова епоха, от първата половина на второто хилядолетие пр. н. е. е единствено в централна Северна България. Проучването на пълния му комплекс го прави основен обект за територията на цялата страна за тази епоха. Разкритият некропол от втората половина на ІV – първата четвърт на ІІІ в. пр. н. е. обогатява общата картина за погребалните практики през късната класическа и ранноелинистична епоха в региона. При Летница: Разкритото селище е единственото в региона от късната бронзова и желязна епохи. Дава сведения за обитаване на района в продължение на повече от 1000 години и приемственост в материалната и духовна култура. Откритията позволяват важни изводи за живота по средното течение на река Осъм и допълва проучванията от Деветашка и Табашка пещери, могилните некрополи, Летнишкото съкровище, открито на 2 км от селището. Това е регион, изконно населяван от траките. Значимите научни открития трябваше да бъдат популяризирани и представени пред ловешката общественост. Изложбата „Археологическо лято 2019 г.“ влезе в годишния културен календар на музея и трябваше да бъде открита през юни. По обективни причини се открива днес. Удълженият срок за нейната подготовка има два позитива. При една от кратките ни срещи с доц. д-р Христо Попов споделих плануваната изложба с два акцента: популяризиране на археологическите открития и представяне на трудоемкия труд на колегите археолози. Активното участието на колегите от археологическия институт в разкопките доведе до логическото решение да бъде съвместна изложба на двете институции. Споделих и желанието на Мая Димитрова изложбата да се съпътства от каталог. Без да се замисли и секунда доц. Попов пое ангажимента за неговото съставяне и издаване. В ръцете си държа Книга № 19 на поредицата „Каталози“ на Националния археологически музей. Да, но това не е само каталог за новите археологически открития при Владиня и Летница, а луксозно специализирано издание „Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще“, което представя пълна ретроспекция на археологическите проучвания в Ловешкия регион /независимо в административно-териториално деление как се нарича – окръжие, околия, окръг, област/ от създаването на музея в Ловеч /независимо под чия ведомственост е/ до наши дни, с позитивните и негативни периоди. Дългогодишното професионално сътрудничество между ловешкия музей и НАИМ-БАН /независимо каква е неговата абвиатура – Народен музей, Археологически институт с музей/. Затова по идея на колегите изложбата е посветена на 115-годишнината от откриването на първата постоянна експозиция на Народния музей през 1905 г. и 125-годишнината от създаването на музея в Ловеч през 1895 г. Представени са всички специалисти, допринесли със своя труд за откриване на археологическото богатство на Ловешкия регион. До тук с автор доц. Д-р Христо Попов. Следва каталог на откритията при Владиня с 41 движими културни ценности, при Летница с 50 движими културни ценности и научните съобщения на ръководителите Мая Димитрова и Любен Лещаков. Следва характеристика и кратка история на проучванията по средното течение на река Осъм, програма за дългосрочни последователни археологически проучвания, заложена още през 1929 г. в доклада на уредника на музея Михаил Хаджинеделчев, през праисторията от Станимира Станева, през бронзовата епоха от Мая Димитрова, за тракийската култура от Миглена Стамберова, за римския период от Калоян Праматаров, за монетите и монетните обръщения от Радослав Гущераклиев, за Ловеч и Ловешко през Средновековието от Вера Атанасова. Огромно благодаря към всички колеги – автори, редактори, коректори, преводачи, фотографи, за техния труд, без който ние сами не бихме се справили на такова високо професионално ниво. За всички тях ще има по един скромен спомен от нашия град и музей.“
