С реставрацията на последните пет фрагмента завърши дейността по реставриране и консервиране на стенописите от къщата на фамилия Шишкови. Това са таванни декоративни украси с обща площ 13,5 кв. м. В процеса на обработка на фрагментите се определи и към коя стая се отнасят. Вече реставрирани, движимите културни ценности ще могат да бъдат разгледани от посетителите на новата музейна постоянна експозиция, която предстои да бъда подредена.
Двамата братя – Цачо и Яким, са известни на ловешката общественост. В руско-турската война от 1877-1878 г. при овладяването на Ловеч от отряда на Рифат паша на 15 юли 1877 г. нахлуващите от северозапад части са задържани временно от Цачо Шишков. Виждайки турския авангард от черкезка конница, той заема позиция в дома си и многократно стреля със своята пушка Уинчестър. Така дава възможност на бягащите българи да се отдалечат от преследващия ги противник. Конницата спира и се оттегля назад, но е заменена от пехота. Турците му предлагат да се предаде, а след последвалия отказ запалват къщата. След драматично преследване Цачо Шишков загива при опит да се прехвърли в съседна къща. Яким Шишков е търговец, сътрудник на Ловешкия частен революционен комитет и дарител. Част от недвижимия си имот дарява за строежа на църквата „Св. Троица“ и за изграждане на възпоменателни знаци на местата, където са погребани руските офицери и войници, загинали при освобождението на Ловеч на 22 август 1877 г.
Къщата на фамилия Шишкови се е намирала на ул. Александър Кусов“ № 2 в северната част на Ловеч. По данни на наследниците е строена между 1865 и 1870 г. Външният вид и начинът на строеж не придават на сградата качества на архитектурен паметник. Таваните в три от стаите на втория етаж са изписани с декоративна живопис, която има качества на ценен художествен паметник, затова е декларирана като паметник на изобразителното изкуство. Поради невъзможност за реставриране на къщата директорът на НИПК заслужилият архитект Иван Николов и членовете на градския съвет в Ловеч взимат решение рисуваните тавани да се свалят и къщата да се документира преди нейното събаряне през 1981 г. В края на март същата година група реставратори от НИПК, под ръководството на Благой Дживджанов, сваля рисуваните тавани. Изпратени са за съхранение във Велико Търново, където свалените части трябва да се стабилизират. След дългогодишно пребиваване в църковен двор в Арбанаси свалените фрагменти са прибрани в нашия музей. Част от тях са минали през реставрация, но поради съхранението им на открито рисуваната декоративна живопис не личи ясно и цветовете им са силно изсветлели.
Според Николай Клисаров от НИПК рисуваните тавани като композиция, орнаментика и изпълнение са близки до възрожденската традиция. При единия от тях има новост в символиката и сюжетите, отразяващи духа на новото време в онази епоха, затова декоративната украса има светски характер. Авторът на живописта е българин, познаващ добре стиловите белези на стенописното изкуство и технологията на създаването им, характерни за българските земи до края на ХІХ век.
Екипът на музея благодари на специалистите от Полихромия – Петрови СД за професионално свършената работа.
Първоначално състояние 
Първоначално състояние 
Първоначално състояние 
В процес на работа 
Завършен фрагмент 
Завършен фрагмент 
Завършен фрагмент
