Държавни такси

 

Постановление на МС № 290 от 20.10.2011 г.
Обн. ДВ., бр. 84 от 28 октомври 2011 г., изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 20 юли 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 84 от 27 септември 2013 г.

Тарифа за таксите, които събират музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методии” за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати

Чл. 1. Държавните, регионалните и специализираните национални музеи събират следните такси:
1. за заверяване на препис и препис-извлечение на документи от основния, обменния и научноспомагателния фонд на музея:
а) за първа страница – 5 лв.;
б) за всяка следваща страница – 2,50 лв.;
2. за извършване на справка за наличието на документи и движими културни ценности в основния, обменния и научноспомагателния фонд на музея:
а) за устна справка – 7 лв.;
б) за писмена справка – 10 лв.;
3. за извършване на писмена справка в Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“:
а) за един археологически обект – 10 лв.;
б) за определена територия, в която не са установени археологически обекти – 30 лв.;
в) за копие на регистрационна карта на археологически обект – 7 лв.;
4. за издаване на удостоверение за идентификация на движими вещи като културни ценности:
а) за една движима културна ценност – 15 лв.;
б) за група от движими културни ценности със сходни характеристики, включително монети и монетовидни предмети – 50 лв.;
в) за колекция от движими културни ценности – 100 лв.
5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 27.09.2013 г.) за издаване на удостоверение за извършена идентификация на предмети, които по смисъла на Закона за културното наследство не са културни ценности:
а) машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност:
аа) за една монета/монетовиден предмет – 4 лв.;
бб) за група монети/монетовидни предмети от 2 до 50 броя – по 3 лв. за всяка монета/монетовиден предмет;
вв) за група монети/монетовидни предмети над 50 броя – по 2 лв. за всяка монета/монетовиден предмет;
б) машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и не са свързани с историческа личност или събитие:
аа) за един предмет – 4 лв.;
бб) за група предмети от 2 до 50 броя – 3 лв. за всеки предмет;
вв) за група предмети над 50 броя – 2 лв. за всеки предмет;
в) произведения на изкуството, собственост на български или чужди автори, или такива, които не са по-стари от 50 години:
аа) за едно произведение – 4 лв.;
бб) за група произведения от 2 до 50 броя – по 3 лв. за всяко произведение;
вв) за група произведения над 50 броя – по 2 лв. за всяко произведение;
гг) за цикъл/тираж графични произведения до 50 броя – 10 лв.;
г) антикварни предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от 100 години:
аа) за един предмет – 4 лв.;
бб) за група предмети от 2 до 50 броя – по 3 лв. за всеки предмет;
вв) за група предмети над 50 броя – по 2 лв. за всеки предмет;
д) остатъчен материал – отпадъчна субстанция, получена вследствие на човешка дейност, която няма функционално или художествено предназначение – 10 лв.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 27.09.2013 г.) Таксите по чл. 1 – 3 се заплащат при издаването на съответния документ, дубликат или при извършването на справката.
(2) Заплащането на таксите се извършва по банков път чрез платежно нареждане или в брой в касата на съответния културен институт.
(3) Внесените такси не подлежат на връщане.
Чл. 5. Съответният културен институт превежда на всеки 3 месеца 50 на сто от събраните такси в Национален фонд „Култура“ с изключение на таксите, събирани по чл. 3, постъпленията от които остават в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Заключителни разпоредби

Параграф единствен. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2012 г., в сила от 20.07.2012 г.) Тарифата се приема на основание чл. 4, ал. 2, т. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, чл. 52, ал. 3 от Закона за обществените библиотеки, чл. 19, ал. 2 и чл. 105, ал. 3 от Закона за културното наследство и чл. 143, ал. 2 от Закона за устройство на територията.


 

Наредба № H-2 от 6 април 2011 г. За създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана информационна система „Aрхеологическа карта на България“

В сила от 19.04.2011 г.
Издадена от Министерството на културата

Обн. ДВ. бр.32 от 19 Април 2011 г.

Чл. 16. (1) Справки от базата данни на АИС АКБ се предоставят от националните и регионалните администратори, НИНКН, както и от ЦПА – за археологически обекти под вода, на ведомства, общини и на физически и юридически лица.
(2) Справки от АИС АКБ се получават въз основа на заявка и при представяне на някои от следните документи:
1. разрешение за теренно археологическо проучване;
2. договор за извършване на консервационно-реставрационни работи по културни ценности;
3. акт за собственост върху недвижим имот;
4. договор за участие в колектив за изготвяне на доклад по оценка за въздействието върху околната среда;
5. договор за изготвяне на устройствени или инвестиционни проекти;
6. разрешение за строителство, монтаж на съоръжения или за извършване на други дейности в определена територия.
(3) Справката по ал. 1 представлява извадка от база данни от АИС АКБ за наличието на археологически обекти в територията, обект на заявката.
(4) Справките по ал. 1 се заплащат по тарифа, одобрена от Министерския съвет, в организацията, която предоставя услугата.

Заключителни разпоредби

§ 1. Отменя се Наредба № 26 от 1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ (ДВ, бр. 34 от 1996 г.).
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 155, ал. 2 ЗКН и влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
§ 3. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на културата.

Comments are closed